Глава 1: Едно

623 29 2
                                    

Намджун се доближи до прозореца. Нямаше никой в стаята. Освен онова момче. Кафявата коса се изправи и взе едни от столовете.

- Спри се де! - изкрещя Намджун - Не се прави...Шуга, не Йонги.... Не бъди друг. - момчето просто вдигна глава и го погледна - Можем да продължим като преди. Музиката.. да ядем заедно с другите.. хайде!

Очите на Шуга се насълзиха, подсмръкна и се опита да свали стола. Опита, защото някой друг го дръпна. Джин го вдигна и замете към прозореца, където беше Намджун. Той падна и се претърколи. Столът излетя през прозореца, чупейки го намалки стъкълца, които се посипаха върху Нам.

Звънецът удари. Междучасието беше рай за всички измъчени ученици. Юнги се беше изтегнал на чина си и когато чу звънеца се изправи и се довлече до чина на Джин. Всички се събираха при Джин. Намджун, Йонги, Хосеок, Джънгкук, Джимин, Техюнг и самия Джин.

Група от момчета, които правят хип-хоп музика. Мечтаеха да дебютират като изпълнители. Прекарваха повечето време в гаража на Намджун да пишат и да се упражняват.

- Пич, днес е по- изморително от обикновенно... мамка му - Йонги се облегна върху Хосеок, който очевидно беше на същото мнение.

- Днес отново у вас, нали? Колко часа? - Джимин пита докато човъркаше с пергел чина на Джин.

- Мамка ти.. Спри се! Мен ще ме накажат - му изръмжа Джин.

- Да, следа даскало може да дойдете. Ще минем за храна и после отиваме, навити?

Момчетата кимнаха и се запътиха към местата, защото един учител влезе. Очевидно беше, че имаше да им каже нещо и се опитваше да ги накара да млъкнат.

- Така, уважаеми ученици - зачете той нещо - Както сигурно сте чули, че тази година ще се прави ремонт на тази част на училището. Часовете ви ще бъдат изместени в подземната част на училището.

" Мазето ли? Там никой не ходи. Пф, сигурно пак ще е боклук" - замисли се Техюнг.

- От следващата седмица ще бъдете преместени там. Вие, клас 10 б ще бъдете в стая 308.

Звънецът удари отново и учителят излезе. Минута по-късно влезе друг. Учителят по химия.

" Защо тези се размножават така?" - Джънгкук се замисли и въздъхна. Подпря се на ръката си и затвори очи.


Бележка: Фикът би трябвало да е училищен ужас, не знам как ще се получи. Експериментирам в тази област, затова ще съм много благодарна на всякакво мнение и критики :) Забавлявайте се


BTS: Why we go to school?Where stories live. Discover now