Приятелите ми ме измъкнаха навън. От седмици си седях вкъщи и се готвех за изпитите. Забил нос в учебника и тъпчейки се със снаксове. Пропуснах не знам колко събития. Ама трябваше да остана.
Трябваше да уча.
Не спираха да ми казват, че си провалям младостта, че трябва да излизам, че трябва да се запознавам с момичета. Исках, наистина исках.
Нямах възможност да отделя време за почивка.
Работех след ученето и след като учех, отивах на работа.
Нямах възможност да си позволя лукса да почивам. Просто не можех.
Вътрешно умирах.
YOU ARE READING
За теб, без мен
RomanceТя беше цвете в пролетен дъжд. Бял гълъб през нощта и облаче през деня. Обичах я. Запознах се с нея без да искам.
