Глава 8

277 31 0
                                    

Събудих се по някое време през нощта. Беше тихо и тъмно. Бавно обърнах глава и видях Брук, който спеше от другата страна на леглото. Стоях на едно място, гледайки тавана няколко минути и се изправих, тръгвайки нанякъде в тъмнината. Не ми се спеше и не исках да лягам. Седнах по турски пред огромния прозорец в стаята и се загледах навън. Гледката беше прекрасна. Светлините от лампи, стаи и надписи на хотели, ресторанти и т.н. светеха ярко, а някои от тях, дори бяха шарени.

Гледах през прозореца, така сякаш виждам нещо ново, съвсем необикновено. Но все пак никога не съм била свидетел на гледка, като тази. Гледката през моя прозорец не беше такава, нямаше толкова светлини и прозореца беше по-малък. Беше красиво, но не можеше да се сравни с тази гледка, на която бях свидетел в този момент.

С периферното си зрение видях някой да сяда точно до мен. Обърнах се настрани и го погледнах, а той гледаше през прозореца. Разбира се неговия поглед не беше такъв, какъвто беше моя, защото той е виждал това доста пъти. 

- Харесва ли ти? - попита ме, шептейки спокойно. 

Обърнах се отново към гледката навън, усмихвайки се леко. 

- Да.. - прошепнах. 

Настъпи тишина за няколко минути. Усетих как той хвана китката ми и се изправи, придърпвайки ме нагоре. Но не ме придърпа злобно и грубо, както по принцип, а нежно. Погледнах го объркано, а той ме водеше някъде из къщата. Не виждах почти нищо, но му се доверих. Не знаех защо след всичко което стана му се доверявах, но го правех. 

Той ме изведе навън, а аз продължих да го следвам през целия път. Не говорихме, просто вървяхме. Брук ме заведе на плажа и седна на брега. Аз го погледнах и седнах до него, обръщайки глава напред към плажа.В този момент не мислих защо го прави или как се е размекнал, а се наслаждавах на момента. 

- Знам за чувствата ти към мен. - каза тихо. 

Обърнах се към него, а той ме гледаше. На брега не беше кой знае колко светло. Лицето му беше почти цялото черно, само някои от чертите на лицето му се очертаваха от звездите и луната, а очите му светеха. 

 - Какви чувства? - опитах да прикрия всичко.

- Трис, знам, че си влюбена в мен. Виждам го. Свикнал съм момичетата да ме харесват и да се влюбват в мен и точно затова мога да забележа. 

The Beckham BoyWhere stories live. Discover now