- Животинки, животинки, ще нахраня аз...Моите приятели... - Меолле Шеччен'ел (в отпуска) си тананикаше докато вадеше плодове от магическия си хладилник. - Какво имаме...Кайсии, диня...Хм-хм-хм...
Той изчисти плодовете и махна семките и костилките им, след което ги сложи в голяма дървена купа.
Излезе на двора си. Двор беше образно казано, тъй като градината му нямаше ограда. Беше горски елф все пак - цялата гора му беше двор, и той беше неин. Или нещо такова.
- Кой иска диня? - викна той на горскоелфически.
След броени секунди около него се събраха 5 зайчета, 4 лисици, 3 бобъра, 2 вълка и 1 сърничка.
- Не се бутайте! Наредете се, има за всички. Първо най-малките приятели.
Животните оставиха зайчетата да се приближат до Мео първи. Той се наведе и им остави парчета диня на тревата. След това подаде на всеки бобър по едно по-голямо парче. Даде на всяка лисица по парче, като ги остави да ги вземат от ръката му. Даде и по-големи парчета на вълците, които послушно ги взеха и се оттеглиха по-дълбоко в гората, за да не стресират зайчетата.
- Здравей, ти си ново лице! - поздрави Мео сърничката, която плахо пристъпи към него.
- Спокойно. Всеки е добре дошъл тук. - той ѝ подаде парче диня и тя си отхапа малко, преглътна, и след известно колебание продължи да яде от ръката му.
Той се усмихна и ѝ даде още едно.
- Ако нещо се случи със семейството ти или не можеш да си намериш храна, ела при мен. Ще ти помогна.
Сърничката го погледна с големите си влажни очи и кимна в знак на благодарност.
Той даде на лисиците, които му бяха стари познати, няколко кайсии, и остави купата на тревата, след което се излегна до нея и се протегна.
Сложи ръце зад главата си и се загледа в небето - беше синьо, но имаше малко пухкави облачета за разнообразие.
- Който е на облачната смяна днес на небето върши добра работа. - каза той на животните.
Меките лъчи на пролетното слънце, лекият бриз и песента на птичките постепенно го унесоха...
---
- Мео! - той чу познат глас до себе си. Ушите му потрепнаха и той отвори очи.
