Кръвта е по-гъста от водата

Пролог: 802. година

Едно момче, на не повече от петнадесет-шестнадесет години, упражняваше стрелбата си по мишени във вътрешния двор на Джафар ал-Бармаки.

Домът на Великия везър беше по-скъп и къпещ се във великолепие от дворците на самия халиф, макар и главната управническа резиденция да се кичеще с пищното име "Двореца на Златната врата". Дори малоумен слепец, който никога не бе стъпвал в Багдад можеше да види, че Харун не бе никак доволен от отправеното от стария му приятел предизвикателство, но Джафар знаеше, че докато момчето беше под неговата грижа, баща му не би посмял да посегне на Бармакидите.

Първородният син на Харун ал-Рашид, Абдуллах ал-Мамун, официално провъзгласен наследник на бъдещия халиф - Мохаммад ал-Амин, синът на онази жена Зубейда, беше поверен на Бармакидите след смъртта на майка си, сънародничката им Мараджел.

Момчето беше средно на ръст за мъж, което го правеше високо за възрастта си, а дворцовият лечител все се кълнеше, че принцът има още да расте. Плещите му бяха широки със здрави, жилави мускули, които премерено и точно отпускаха стрелата право в центъра, а и умът му не беше по-слаб от тялото. Редовно посещаваше дворцовия архив и се допитваше до учените, които баща му бе дарил със свободен достъп. Четеше както древногръцки и персийски, така и китайски философи и освен арабския, владееше перфектно и персийски, нещо за което Джафар лично бе настоявал, за да не забрави момчето персийската си кръв. Защото забравеше ли Абдуллах персийската си кръв, когато се качеше на трона, а той със сигурност щеше да се качи на трона без значение глупавата хартия, която баща му окачи в Кааба¹ преди години, то тогава и Бармакидите щяха да бъдат забравени.

Загубен в мислите си Джафар така и не забеляза, че Абдуллах бе оставил лъка и стрелите и се озърташе очудено с някакъв кръгъл предмет в ръка.

- Защо спря? - попита го Бармакидът.

- Някой ме замери с топка - отвърна Абдуллах и челюстта му се стегна гневно.

Във всичко виждаше скрита подигравка, защото бе израснал с подхвърлянията как никога няма на бъде като полубрат си Мохаммад, защото бил мелез и копеле на робиня. Вярно Мохаммад беше с най-чистата хашемитска² кръв от всичките синове на халифа, защото майка му освен съпруга на Харун ал-Рашид, беше и свободна арабка от благородна кръв, два пъти първа братовчедка на мъжа си, но това не спомагаше по-никакъв начин способностите на момчето й. Освен по кръв Мохаммад не превъзхождаще по нищо по-големия си брат Абдуллах, нито третия наследник Ал-Касим, та дори и малкия си съименник³, който съвсем наскоро се пръкна от утробата на една туркиня.