Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting

29

- О здравейте - поздрави Хонгджунг тримата си най добри приятели, които чакаха пред вратата - влизайте, ние със Сонгхуа тъкмо свършихме

- Вашите ли се прибраха? - попита Сонгхуа, когато Хонгджунг се върна в стаята си

- Не

- Ами? - въпроса на Сонгхуа бе отговорен, когато Сан нахлу в стаята, следван от Уйонг и Йосанг, които го поздравиха

- Здравей аз съм Йосанг - представи се той с усмивка - аз също съм част от групичката им, ако Хонгджунг не ме е споменал вече

Хонгджунг забеляза как радостта от преди малко се бе изпарила от лицето на Сонгхуа и той гледаше ту единия, ту другия не знаейки как да реагира

- Съжалявам, че не те предупредих, че ще дойдат, мислех че ще сме свършили до тогава - извини се Хонгджунг

- А...Аз ще тръгвам - обяви Сонгхуа и се промуши между Сан и Йосанг, за да стигне изхода на стаята, като преди това се обърна - ъм...радвам се че се видяхме - каза той на Сан и Уйонг, а след това се обърна към Йосанг - и, че се запознахме

Хонгджунг отиде да изпрати другия до вратата, а той всячески отбягваше погледа му. 

- Отново извинявай, че не ти казах, сигурно много се изненада

- Не...ъм...всичко е наред...чао - отвърна Сонгхуа и отвори входната врата

- Чакай - Хонгджунг спря другия, хващайки го за китката. Когато срещнаха поглед обаче, Хонгджунг не очакваше да види сълзи в очите му - какво стана? - попита той разтревожено

- Н-нищо, просто....- другия се опита да се измъкне, но Хонгджунг не го пускаше

Хонгджунг избута другия леко навън и затвори вратата зад себе си, за да не чуят другите какво се случва. След това го придърпа в прегръдките си и започна да гали успокояващо косата му. Сонгхуа не можа да сдържи сълзите си повече и ги пусна на свобода, мокрейки тениската на Хонгджунг.

- Ако искаш,можеш да ми споделиш...а ако не искаш можеш поне да се възползваш от безплатна прегръдка - Прошепна нежно Хонгджунг в ухото на Сонгхуа

- Съжалявам, не исках да плача

- Всичко е наред - Сонгхуа все още не можеше да сподели причината за сълзите си с другия, но този път прегръдката им бе доста по успокояваща 

- Благодаря - каза Сонгхуа и се отдръпна от прегръдката - че си толкова мил към мен...е ти сигурно си толкова мил към всички, но все пак...благодаря