Тя и той

Може би не е чак толкова отвратителен

Ама той да не очакваше да се засегна? Аз извъртях очи, а той изви устните си в самодоволна усмивка.

-Е, това ли беше?

-Да. -отвърнах му аз. Той се обърна с гръб към мен и тръгна към силиконовото момиче. Хвана я за гърдата и я стисна. О, боже! Трябва доста да внимава за не спука силикона. Не знам какво харесва в нея. Но като се замисля какво ми пука.

Докато разсъждавах осъзнах, че съм ги зяпнала. И Хари беше забелязал това. Ведага сведох поглед, а той леко се засмя. Мразя когато сложи тази самодоволна усмивка. Кара ме да се чувствам много неудобно. Реших просто да излезна за известно време и до отида да си взема нещо за ядене.

Докато вървях към магазина се блъснах в няской.

-Много съжалявам!

-Няма нищо. -каза ми момчето. Беше малко по-висок от мен, сини очи, руса коса и много чаровна усмивка. -Аз съм Найл. Приятно ми е.

-Аз съм Елена. И на мен. Тук ли учиш?

-Още не, но затова идвам насам.

-Значи ще се виждаме.

-Да. -каза ми той и ми намигна. Погледнах часовника си и разбрах, че сме си говорили около 5 минути и няма да мога да отида до магазина.

-Отиваш към училището нали? -запитах го аз.

-Да.

-Имаш ли нещо против и аз да дойда с теб?

-Нямам.

Усмихнах му се и двамата тръгнахме към училището. По пътя никой не каза нищо. Накрая стигнахме до стаята ми.

-Е, аз ще влизам. -казах му аз.

-Добре. Само да те попитам знаеш ли къде е дирекцията?

-На втория етаж вляво.

-Мерси!

Влязох в стаята и търсех свободно място. Супер, единственото такова беше да Хари. Погледнах към Стейси, която ми се подсмихна и ми посочи мястото до Хари с очи. Погледнах я презрително и накрая седнах.

-Кой беше оня пред вратата?

-Теб пък какво те интересува?

-Не отговаряй на въпроса ми с въпрос, скъпа.

-Не ме наричай така!

-Така и не ми каза кой беше оня.

-Няма и да ти кажа.

-Добре, аз съм ще разбера. -намигна ми и започна да си драска нещо в тетрадката.