Куклен театър

Нещо странно се случва в старият куклен театър послед ните няколко седмици. По време на представленията всичко е наред, но след спускането на мрака и когато кукловодите напуснат сградата, зловещи шепоти превземат коридорите. Врати се отварят и затварят с особена лекота, а дори веднъж попаднах на спираща дъха гледка, докато вършех ежедневните си задължения в театъра. Бях се запътил към сцената, за да я почистя, но когато влязох попаднах на четири кукли, които енергично танцуваха и се смееха на фона на несъществуваща музика. Хенри - куклата на Господин Николов звучеше по същият начин по който Николов го озвучаваше по време на представленията. Силен, но напевен глас. Важно е да спомена, че на Господин Николов му се изгуби гласа от онзи ден насам. Преди седмица напусна театъра по същата причина. Когато си тръгна в очите му се четеше мъка и безсилие. Театърът затвори врати след последното представление и останах сам отново. Гъста бяла мъгла падна пред хоризонта. Хората един по един започнаха да излизат след края на представлението. Заключих входната врата, взех парцала и се запътих към дългият коридор. Коридорът беше тъмен с оскъдна светлина, идваща от притворената врата на помещението, където нощуват куклите. Чуваха се шумове, като врати, които
се отварят и затварят в комбинация с тихи стъпки. „Грижи се за Хенри!“ ми прошепна господин Николов на излизане. Обещах му, но тръпки ме побиваха от тази кукла. Нещо в сините, стъклени очи на Хенри ми казваше, че ще е по-добре да не го приближавам. Пред стаята с куклите имаше изхвърлена една руса марионетка с розова рокля. Взех я и влязох в стаята с останалите кукли, за да я върна на мястото ѝ. Стаята беше тъмна, само лампата над рампата светеше. На сцената бяха наредени десетина кукли в седнало положение, които гледаха към мен. Срещу вратата седеше дървена кукла в човешки размери,
подпряна на стената. Сърцето ми заблъска в гърдите. Пред погледа на всички кукли се чувствах като човек, попаднал на грешното място в грешното време. Куклите отместиха погледа си две крачки вдясно от мен. Когато се обърнах, за да видя какво гледат, видях, че дървената кукла, висока един и осемдесет се беше изправила и гледаше към мен.
Скрих се в килера и заключих вратата.
Ако намерите това писмо затворете театъра и изгорете куклите. Моля!