Опасни игри🔞

Трета глава

Омуртаг

В миналото

Като всяка вечер не мога да заспя. Имам лошо предчуствие. Наречете ме лудо хлапе,но всеки път се случва нещо лошо,когато усещам опасността. Отново се обръщам на другата страна и пъшкам. Часът е 02:15. Изминали са два часа,откакто си тръгнаха гостите. Не обичам срещите с партньорите на татко. Те са твърде надменни и им нямам доверие. Държат се с мен и брат ми като с недостойни деца за родителите ни. На Ваньо не му пука,той никога не приема нещата на сериозно. Всичко е една шега. Но аз едва издържам да седя на една маса с тях. Майка както винаги ги обгрижва сякаш са ѝ синове,а татко се смее на глупостите им. Защо никой от тях не вижда,това което аз виждам?

За пореден път се завъртам по гръб и с ярост удрям с юмруци по леглото.

-Престани,Ом! - изръмжа Ваньо.

-Не мога! Побърквам се от притеснение. Срещата не мина добре. А и ти не каза нищо по въпроса.- в стаята е пълен мрак ,но виждам как се изправя от леглото и седна.

-Какво трябва да кажа? Не виждаш ли колко са важни тези хора за татко? -примълчавам и Ваньо реши да продължи. - Ако се дърпаме и не правим това,което той желае,ще бъдем наказани. За това е най-добре да си траеш.

-Мразя ги! - Ваньо поклати глава.

-Ти си едно глупаво хлапе.

-Майната ти. Ти си същият като тях. - изправям се и със замах отварям вратата. По-добре да се разходя,отколкото да се карам с брат си. Минавам покрай стаята на родителите ни и се вслушвам за някакъв шум. Нищо. Те спят.

Влизам в кухнята и си наливам една чаша вода. Утолявам жаждата си и шумно оставам чашата на плота. Не ми е добре. Не знам какво се случва с мен,но сърцето ми тежко бие между гърдите. Последният път като бях в това състояние след ден загубихме братовчедка ни. Малката Лея беше красиво и добро момиче. Не заслужаваше такава смърт. Прегазена от кола на пешеходна пътека. Почина на място.

-Омуртаг! - тихо извика брат ми.

-Тук съм! -стоя на тъмно,но знам,че ще последва гласът ми.

-Какво те прихваща? - сумтя и отново наливаш чашата с вода. -Ом?

-Не искам да поемам бизнеса на татко. Имам друга мечта. - Ваньо стои на прага на кухнята с отпуснати ръце до тялото.