Испанците стигат до Новия Свят за пръв път през 15ти век. А каква щеше да е историята на испанските конкистадори, тръгнали да колонизират Америка, ако местното население криеше една зловеща тайна? Тайна, която едновременно може да ги спаси и да ги у...
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Лодката се носеше бързо към непознатия, див бряг. Капчици морска пяна мокреха лицето на Диего при всеки удар на греблата. Вятърът леко развявае тъмната му, чорлава коса. Сърцето му биеше бързо, а умът вече разиграваше фантастични сцени за предстоящото приключение в новата земя. Ако Диего Фернандез знаеше какво щеше да се случи с него и останалите войници, дошли с „Каравел", той сигурно щеше с радост да приеме присъдата си, сам да се качи на ешафода и да надене бесилото на врата си в родната Испания.
Крайбрежието се приближаваше все повече и повече и той вече ясно виждаше тучната, необуздана джунгла, която сякаш се простираше до безкрая. Дърветата се извисяваха над брега, листата им, яркозелени, блестяха на слънчевата светлина. Въздухът беше наситен с аромата на екзотична флора, опияняваща смес от сладко и пикантно, която накара главата на Диего да се замае. В лодката до него седяха още девет испански войника. Работата на кораба никога не секваше и той не бе имал възможност да говори с никого от тях, освен с Матео. Сега мъжете пътуваха мълчаливо към неизвестния бряг, всеки от тях вперил мрачен поглед в далечината.
Диего намести нервно меча на хълбока си и плъзна ръка по малката памучна торба на рамото си – в нея се намираше едно от най-ценните му притежания – дневник с изтъркани кожени корици, който съдържаше с себе си цялото му съществуване. Той не си бе представял, че ще поеме на това приключение и в най-смелите си мечти. Но ето го тук сега, на път да бъде един от първите европейци, на които бе отредена честта да разкрият тайните на Новия Свят. Мъжът се обърна и хвърли един последен поглед на огромния испански кораб, закотвен близо до плитчините. Ако всичко вървеше по план, той нямаше да види „Каравел" поне няколко месеца.
Лодката, в която се намираше губернатора на Нова Испания – Никола Кортез, първа акостира на плажа. Диего наблюдаваше как ботушите на конкистадора потъваха в мекия пясък, оставяйки дълбоки отпечатъци след себе си. Другите войници го следваха неотлъчно, броните им дрънчаха, докато слизаха от лодките и пристъпваха по непознатата земя.
