"Валъри, телефона ти звъни на пожар. Може би е нещо важно" един колега ми донесе телефона и видях непознатият номер. Натиснах зелената слушалка и поставих телефона до ухото си.
"Ало?"
"Здравей Валъри! Дилара е!" Дилара? Тя пък от къде има номера ми? Сигурно Киара й го е дала.
"Здравей. Има ли нещо?"
"Ами чудех се дали си свободна. Искам да ти кажа нещо"
"В момента съм на работа. Не знам кога ще приключа, но ще ти звънна"
"Добре няма да те задържам тогава. До скоро"
"До скоро" казах за последно и затворих. Какво ли се е случило? Защо ли иска да говори с мен? Звучеше разтроена. Притесних се, но не исках да го мисля сега понеже имахме много работа която скоро няма да свърши.
Оставих телефон си настрани и се заехме със снимките които продължиха още три часа. Осем часа вечерта минаваше. Добре че бях писала на мама че няма да отида на вечеря.
Влязох в съблекалнята и се облякох с дрехите с които бях отишла. Взех телефона си и набрах номера който ми беше звънял по рано.
"Дилара, здравей. Аз тъкмо приключих може ли да се видим?"
"Да. Вечеряла ли си?"
"Не съм"
"Добре нека се срещнем в ресторанта в който бяхте с останалите." Тя от къде знаеше къде сме ходили? Каква съм глупачка. Разбира се че те са й казали.
Взех нещата и излязох от сградата точно когато Карлос паркираше колата. Бързо слезе и ми отвори задната врата а аз се качих. Казах му къде да отиде и той тръгна. Кой знае какво ще говорим с Дилара. Дали няма някакъв проблем? Цял ден мислех за това и с нетърпение очаквах работният ден да приключи.
Няколко минути по късно спряхме пред ресторанта. Карлос ми каза че ще ме изчака отвън и влязох в ресторанта.
"Добър Вечер. Имате ли резервация?" Попита ме жената на входа. Имах ли? Дилара нищо не ми каза. Огледах се из масите когато я видях седнала на една. Тя също ме забеляза и вдигна ръката си помахвайки ми.
"Видях компанията си. Благодаря ви" момичето ми кимна усмихнато и аз тръгнах към Дилара която се изправи и ме прегърна. "Дилара, всичко наред ли е? Цял ден ми след за това"
VOCÊ ESTÁ LENDO
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
