Стъклена Любов

Глава 13

Деймън

Какво направих предната вечер? Защо подяволите трябваше да кажа такова нещо? Аз и Валъри сме били двойка а на всичкото от горе ще се и женим. От къде ми дойде така изведнъж? От както се събудих телефона ми гърми от известия. Майка постоянно ми пише че някакви си роднини за които дори не знаех че съществуват са звъняли за да питат дали това съм аз. Как ме познаха с тази маска? Ще полудея.

Сигурно от трийсет минути паля цигара след цигара чакайки баща ми и братята ми да дойдат пред склада в който все още беше онзи турчин. Имам си проблеми и с него. Цяла седмица си седи тук и нищо не казва.

Изгасих последната цигара и излязох от колата точно когато баща ми паркираше. Вратите се отвориха и пред мен се появиха братята и баща ми. Веднага им направих знак да влизаме на вътре за да избегна разговора за внезапната женитба макар че след работата ни тук със сигурност щяхме да говорим.

Влизайки в склада отново видяхме момчето завързани на стол само дето този път Чукът и Симбата го налагаха. В тъмните ъгли отново бяха застанали хората ни които седяха мирно чакайки само едно наше нареждане.

"Спрете!" Нареди им татко и те го пуснаха. Отдалечиха се от нас и големият ми брат се изправи пред него а малкият зад него стискайки врата му. "Виж, момче, не съм те убил до сега понеже ми е жал за родителите понеже аз също съм родител и не бих искал децата ми да пострадат. Кажи сега къде се е скрил Акън и ще те пуснем. Обещаваме ти че той няма да ти стори нищо." Онзи психопат отново се засмя и ме погледна.

"Разбрах че ще се жениш честито"

"Ти пък от къде знаеш? Кой му е казал?" Извиках и погледнах Дилън или така нареченият Чук. Той направи знак че не знае. Някой му е казал. Ще разбера. "Всички навън. Веднага!" Всички излязохме оставяйки онова псе само.

"Какво става, Симба? Той от къде знае?" Попита го Доминик.

"Не знам, шефе. Не сме говорили пред него за новината"

"Защо подяволите сте говорили за това?" Извиках. Бях бесен. Как може тези глупаци да ме обсъждат. "Някой от вас го е направил. Кои днес бяха сами с него?" Няколко от мъжете пристъпиха напред. Петима само за няколко часа? Какво са правили пък тези толкова? Огледах мъжете и забелязах непознато за мен лице. "Кое е това момче?"