Глава 2

22 1 0
                                    


Гледна точка на Лиам.

След тежък дълъг работен ден се прибрах. Веднага се насочих към бяната. Взех си един бърз душ, оправих се и излязох от банята. Облякох си една тениска и къси панталони и излязох от стаята. Влязох в кухнята и взех бутилката с уиски от хладилника. Сипах си едно малко и изпих на екс. Имах нужда от това след срещата ми със Зейн днес. Защо трябваше да се връща? Трябваше да си остане там където си беше. Сипах си още едно, но този път голямо и изпих на екс. Сипах си още едно, когато чух входната врата да се отваря. Взех чашата и излязох от кухнята, насочвайки се към шума идващ от входната врата. - Кой реши да се прибере. - усмихнах се и отпих от течността в чашата си.

Здравей, Лиам. И аз се радвам да те видя. - момчето срещу мен се засмя и ме отмина. - Барбара най-сетне реши,че трябва да ме пусне да си отдъхна малко. Ненормална е. - засмя се отново и си сипа от уискито.

Ти я избра, Луи. - повдигнах рамене и се приближих към него. - Но заради нея забрави, че имаш брат. - погледнах го уж строго. Луи си имаше приятелка, много се обичаха, но по някой път тя беше толкова упорита и не го пускаше, искаше го само за себе си.

Не съм забравил, все пак аз ти помагам за сватбата. - намигна ми и се облегна на барплота зад него. - Ходи ли при нея ? Видя ли се с момчето ?- попита ме сериозно.

Да, ходих, но него не го видях. Беше на училище когато бях в дома им. - въздъхнах и изпих на екс поредната чашка с уиски. Тогава той хвана ръката ми и взе чашата. - Какво правиш? - попитах объркано.

Не, ти какво правиш? Не вярвам бутилката с уиски да е била наполовина в хладилника. - погледна ме накриво. - Какво става ? Защо пиеш по този начин ? Давай, изплюй камъчето. - подкани ме.

Зейн. - казах без да се замисля. Той едва не се задави, докато отпиваше от чашата си. - Спокойно, ще се задавиш. - засмях се и се изправих като го потупах по гърба.

Как така спокойно, Лиам? Споменаваш името на човека, който те нарани? Човекът,който те остави без да му мигне окото! - почти извика срещу мен.

Той е тук. - погледнах го в очите. - Днес беше при мен. - очите на Луи се ококолиха срещу моите. - Не ме гледай така. И аз бях така, когато го видях. - казах и си взех чашата от него, като си сипах ново.

Не мога да повярвам. Как смее да се появява пред теб след всичко, което ти причини? - попита невярващо.

Забранена любовWhere stories live. Discover now