Гледна точка на Лиам.
Слънчевите лъчи влязоха в стаята ми. Присвих очи и ги разтрих. Главата много ме болеше. Бавно отворих очи и леко се надигнах. Слава богу, че днес не бях на работа. Простенах заради болката в главата ми и се изправих. Тогава телефона ми иззвъня. Приближих се към шкафчето си и го взех. Беше Маура. Бъдещата ми жена. Веднаха вдигнах, защото можеше нещо да се е случило, тя не звънеше просто така.
Добро утро, Маура. - поздравих я и разтрих очите си. Чух плач от отсрещната страна. - Маура, какво има ? - попитах притеснено.
Лиам, Найл не е добре. Припаднал е в университета , а аз не мога да отида в момента. Моля те, отиди и се погрижи за него. - примоли ме тя през плача си.
Да..веднага тръгвам. Не се притеснявай. Найл ще е добре. - опитах да я успокоя. - Ще те уведомя, когато знам как е. -затворих й. Бързо се облякох, нямах време да мина през банята, но не ме интересуваше. Найл не е добре. Взех ключовете от колата си и излязох от стаята си. Сблъсках се с Луи на долния етаж.
Добро утро и на теб, Лиам. - той застана пред мен. - Трябва да поговорим за вчера...
Нямам време, Найл е припаднал в университета. - прекъснах го и го отминах, като си взех нещата и излязох от къщата незабавно.
Обади се ако ти трябва нещо! - Луи извика след мен.
Влязох в колата си и потеглих към университета на Найл. Скоро пристигнах и слязох от колата. Влязох в университета,но не знаех накъде да тръгна. Не знаех къде е. - Лиам! - някой извика зад мен. Обърнах се и видях едно момче с къдрава коса и зелени очи. - Насам. - каза и тръгна. Последвах го.
Наистина съм добре. Нищо ми няма. - чух ирландски акцент от стаята в която влязох. Беше блед, но се опитваше да е добре. Имаше руса коса и сини очи. Беше много красив. Не предполагах, че сина на Мора е толкова..
Вие сигурно сте Лиам Пейн? - медицинската сестра прекъсна мислите ми.
Да, аз съм. - казах и я погледнах. - Как е той ? - попитах. Притеснението ми си личеше. Все пак щях да му ставам баща. Беше ме грижа за него.
Добре е. - каза и ми подаде нещата на Найл. - Трябва му почивка.
Кимнах и взех нещата му. Погледнах го. - Можеш ли да ходиш? - попитах. Той кимна и се изправи.
YOU ARE READING
Забранена любов
FanfictionЖенен мъж. Доведен син. Дали любовта между доведения син и новия му баща ще е възможна? Дали ще се борят за тази любов? Ще направят ли всичко възможно за да са заедно или ще се откажат при първата трудност? И да не забравяме една стара любов, която...
