Забранена любов

Глава 7

Гледна точка на Лиам.

Пресегнах се и взех телефона си от шкафчето, защото не спираше да звъни. - Кой е толкова нахален? - промърморих раздразнено, когато вдигнах без да отварям очи. Рязко се надигнах от леглото и отворих очи, когато чух какво ми се казва. Очите ми се разшириха и ръцете ми започнаха да треперят. - В коя болница? - попитах с треперещ глас. Започнах да дишам шумно. - Веднаха идвам. - казах и затворих. Станах от леглото, тогава чух глас. 

Лиам? - обърнах се. Найл. Сега осъзнах къде се намирам. Вчера бях заспал при него,защото не беше добре. 

Всичко е наред, Найл. Продължавай да спиш. - казах неорентирано. Не бях добре. Вътрешно горях и ми се искаше, това което чух да не е истина. - Имам малко работа. Когато я свърша ще се прибера. - казах и исках да изляза от стаята, но Найл ме спря. 

Какво има? - гласа му беше притеснен. Беше станал от леглото и се беше приближил към него. Секунда по-късно усетих допира му на ръката си. Обърнах се към него. - Лиам..не си добре. Какво е станало ? - погледна ме със сините си очи. - Ти направи много за мен..сега искам аз да ти помогна с каквото мога. 

Не можеш да ми помогнеш. - преглътнах тежко. - Мой приятел..катастрогифирал е. С опасност за живота е. - очите ми се насълзиха. Зейн. Казаха ми, че Зейн е катастрофирал. В момента е в болницата. Бил е оставил моя номер за спешни случаи. Защо точно аз ? Иска да ме убие ли ? Иска да направя някоя глупост ли ? - Съжалявам, трябва да вървя. - поклатих глава и излязох от стаята, като не му оставих да каже нещо. 

Минах през своята стая, набързо се облякох и след минута вече бях в колата си. Карах бясно към болницата, като стисках волана. Ако се случи нещо със Зейн ще полудея. Той е всичко за мен. Сега осъзнах, че обичта която имах към него преди 2 години не си е тръгвала никога. Когато спрях пред болницата влетях вътре. Казаха ми къде е Зейн, туко-що е бил излязъл от операция. Първо исках да го видя и след това ще разпитам лекара какво е състоянието му. Когато стигнах пред стаята в която бе той бавно отворих вратата и влязох вътре. Приближих се към болничното легло. Зейн беше толкова блед..как ще понеса да го гледам такъв ? Седнах на стола, който беше до леглото му и хванах ръката му. 

Не можеш да ме оставиш, Зейн. - прошепнах и го погледнах. Той спеше дълбоко. - Какво ще правя ако ти се случи нещо ? - прошепнах през сълзи. Поклатих глава и целунах ръката му. - Ти си силен. Ще се бориш и ще отвориш очи. Знам това. - усмихнах се слабо и вдигнах ръка, като погалих меката му коса. - Няма да ме оставиш. Защото знаеш какъв мога да стана ако те няма. - казах тихо и отново целунах ръката му. Тогава телефона ми иззвъня. Взех го и вдигнах. 

Зейн е в болницата, катастрофирал е. Не ме занимавай с нищо. - веднага започнах, понеже беше Луи. 

Какво ? - попита ме учудено. - Какво е станало ? 

Не знам, Луи. Обадиха ми се от болницата. Все още нямам информация. - въздъхнах леко. - След малко ще отида да говоря с лекаря. 

Веднага идвам, няма да те оставя сам. - уведоми ме и ми затвори. Усмихнах се леко. Луи никога не ме е оставял. Имаше връзка, имаше си Барбара, но никога не ме е пренебрегвал. За него винаги аз съм бил на първо място пред всички други. 

Погледнах към Зейн. Изправих се и се приближих към него, като целунах челото му. След това се отделих и бавно излязох от стаята. Разбрах с кой лекар трябва да говоря и тръгнах към офиса му.