Целувки от черен шоколад

Глава 1 - Сватба, но не съвсем

-МАЛКО ЛАЙНО, ТАКОВА! САМО ДА МИ ПАДНЕШ!

Чух гласа на сестра си през две стаи. Имаше голяма вероятност целият етаж да я беше чул. Сватбата още не беше започнала, какво се случваше, по дяволите?

Излязох от стаята, косата ми полуготова и влязох в стаята на Мелиса, която гледаше в телефона си. Погледът ѝ беше бесен. След секунда беше опряла телефона на ухото си и сълзи се стекоха по бузите ѝ.

-Абонатът е изключил телефона си или се намира извън покритие...

-МАЙНАТА ТИ! – Мелиса изкрещя.

Жената, която я гримираше, беше отстъпила с две крачки назад и ме гледаше. Погледнах я и леко кимнах към вратата, давайки ѝ знак да излезе. Тя прошепна „благодаря" и излезе, затваряйки тихо вратата зад себе си. Отидох до Мелиса, която отново се опита да говори по телефона.

-Абонатът...-

-Копеле такова! – Мелиса кресна отново.

-Какво се случва? – попитах аз.

Мелиса ме погледна с изгарящ поглед и си пое дълбоко дъх.

-Това копеле е чукало някаква си Оливия снощи. Снощи!

Устата ми се отвори очите ми се разшириха. Онова нещо? Преди сватбата? На ергенското си парти?

-И, и това ми го изпрати Сара. Има техни шибани снимки, мамка му! Само да ми падне онова копеленце, ще му отрежа топките! – Мелиса каза гневно.

Замръзнах за момент. Та той толкова много я обичаше, глезеше я, ходиха на почивки, говореха за брак, за деца. Защо му беше, по дяволите, да постъпва така? Дори не знаех дали е в сградата. Ако беше, щях да отида при него и да го убия. А ако не беше, щях да го намеря и все пак щях да го убия.

-Стой така – казах аз и излязох набързо от стаята ѝ и влязох обратно в моята.

Момичето, което ми правеше косата, все още държеше машата и най-вероятно се питаше какво се случва. Грабнах телефона си и звъннах на мъжът, който би трябвало да помага на Байрън да се облече. Понеже не можеше да си оправи папийонката сам.

-Госпожице Аштън, младоженецът е почти готов. – отвърна ми Томас с мек глас.

-Байрън е при теб, предполагам?

-Да, госпожице, тъкмо привършваме.

-Стойте там. – казах аз и затворих, вече запътила се към вратата.