Стъклена Любов

Глава 37

Деймън

Наистина щях да зарежа Валъри да се прибира сама, но няколко метра по напред се сетих за нещата които се случват около нас. Ако някой я види? Ако нещо й се случи аз как ще си го простя? Не трябваше да правя такова нещо? Макар да бях изминал малко повече от километър щях да умра от притеснение да не би през това време някой да я е качил в колата си?

Обърнах движението и тръгнах към мястото на което я бях оставил. Виждайки я от далече веднага си отдъхнах. Щом тя видя фаровете на комата веднага вдигна поглед и по изражението й разбрах че се радва, но едновременно е изплашена. Какво направих? Беше се сгушила в бялото си късо пуловерче и трепереше от студ. Или страх? Как мижах да в зарежа точно сега? И то облечена така? Спрях колата пред нея и свалих прозореца.

"Качвай се" казах остро и тя без да казва и думичка се качи в колата. "И това да ти е за урок" все пак пуснах парното и й дадох якето което беше на задните седалки. Не ми каза нищо просто го взе в ръцете си и го облече.

След няколко минути мълчание бяхме пред къщата. Слязохме от колата и отново мълчаливо тръгнахме към входната врата която отворих веднага щом стигнах до нея. Изглежда всички вече спяха  за това се качихме на горният етаж и след това влязохме в стаята. Дали да запаля камината? Принципно не е толкова студено, но дали на нея й е добре?

Погледнах я. Седна на дивана все още облечена в якето ми. Не издаваше и звук. Даже не ме поглеждаше.

"Искаш ли да запаля камината?" Попитах и си спечелих погледа й. Сега ще ми каже нещо като "да беше мислил преди да ме зарежеш"

Но не. Тя просто кимна и бях разбрал че не й е никак добре. Слязох на долният етаж а след това излязох на двора колкото се може по бързо. Взех няколко дърва и се върнах при нея. Все още беше на същото място само дето този път ме гледаше. Запалих камината и отидох до нея.

"Искаш ли да седнем пред камината?"

"Не. Ще си взема топъл душ и ще ми мине" каза и съблече якето ми. Изправи се, взе си дрехи от гардероба и влезе в банята. Дали може да се разболее? Ама тя седя няколко минути само навън. Но този гол корем. Ами ако лесно се разболява. Боже Деймън кога ще поумнееш?
Докато си мислех колко голям глупак съм тя излезе облечена в розовата си пижама.