The Last But The Best

31. Първото бебе в One Direction

ГТС
Минаха два месеца от сватбата на Лиам и София. Случиха се доста неща от тогава: турнето на One Direction продължи в САЩ и сега не се връщат в Лондон след всяко шоу, както правeха когато концертите бяха в Европа; състезанието ми по плуване мина и съм горда да кажа, че спечелих първото място и поставих рекорд по най-много спечелени първи места. Родителите ми бяха много щастливи, Хари не спря да повтаря колко се гордее с мен, а много от феновете на групата ми честитиха и ме поздравяваха в Twitter. Като цяло положението с феновете се подобри значително. Заплахите в интернет спряха, а когато ме разпознаваха, искаха да се снимат с мен, дори ни номинираха за някакви шантави награди от вида на "Двойка на годината", което беше странно, защото с него ходихме от половин година хах. Завърших гимназията с отличен успех; балът ми беше като приказка: роклята беше подарък от родителите ми и буквално изглеждаше като на някоя Дисни принцеса, Хари направи почти невъзможното и прелетя от Ел Ей до Лондон за три пъти по-кратко време само за да ми бъде кавалер за бала. Тогава за последно го видях. Той ми предложи да замина с тях, но исках да остана със София. Тя вече беше в деветия месец и се нуждаеше от мен, докато Лиам беше на турне. Преместих се в къщата на София, за да мога да й помагам повече, а и след като влезе в последния месец от бременността си, два пъти ходихме в болницата, но до сега всичко беше фалшива тревога. Всички чакахме бебето с нетърпение. Лиам и София бяха направили страхотна детска стая за малката ми кръщелничка: стените бяха лилаво-бели и като цяло всичко друго беше в същите цветове. С Хари им казахме, че ще им помагаме с каквото можем, а те ни обещаха, че ще ни дават бебето да го гледаме понякога.

Точно слагах вечерята на масата, когато телефонът ми звънна. Беше Хари.
- Хей...
- Здравей принцесо! - Колко беше хубаво да чуя гласа му, макар и по телефона.
- Какво правиш?
- Преди час свърши концерта и сега ще лягам, защото съм страшно изморен. Вие как сте?
- София имаше някакви болки в корема днес, но каза, че не се нуждае от лекар, аз съм малко притеснена, но предполагам е нормално за бременност в толкова напреднал етап.
- Всичко ще бъде наред, спокойно! Тя кога точно трябваше да роди?
- След две седмици, но щом дойде деветия месец, може да е по всяко време.
- Дано малката изчака поне още два дена, когато всички ще се приберем.
- Предполагам че ще ви изчака хах. За сега няма признаци, че ще се появи.
- Лиам е много развълнуван. Вечер дори не си позволява да заспи дълбоко, защото се притеснява, че може да се обадите, той да не си чуе телефона и да пропусне раждането.
- Още се чудя как ще успеете да дойдете толкова бързо ако бебето ни изненада?
- Както дойдох за балата ти, любов. Наехме един от онези супер бързи самолети, защото е изключено да изпуснем раждането на първото бебе в групата!
- Сигурна съм, че малката ще бъде заобиколена от много любов с толкова чичовци като вас.
- Стела, мисля че вече го обсъдихме.....няма да сме чичовци, а батковци!
- Хахаха, щом казваш....
- Ти реши ли какво ще записваш да учиш?
- Колко бързо смени темата хах.... не, не съм мислила за това.
- Скъпа, знаеш че аз нямам нищо против да не се записваш в университет за да можеш да идваш винаги и навсякъде с мен, но знам, че ти искаш да продължиш образованието си, а срокът за записване изтича....
- Знам, Хари, просто сега има по-важни неща от това! Нека София да роди и тогава ще мисля за друго.
- Както решиш скъпа. Искам само да ти кажа, че винаги ще съм до теб, знаеш го нали? - Усещах в гласа му, че се усмихва.
- Знам го. - Неусетно аз също започнах да се усмихвам.
- Добре. - Чух как започна да се прозява. Милият е изморен от концерта, а вместо да спи говори с мен за университета хах...
- Любов, искаш ли да те оставя да спиш?
- Мнее, искам да си тук и да спим заедно.
- Хари... - подсмихнах се - Два дена, скъпи, още два дена!
- Искам да пропусна интервюто утре и да се върна един ден по-рано.
- Няма да се очудя ако го направиш хах - Отново се прозя, но знаех, че той няма да ми каже 'Ще затварям, спи ми се' затова трябваше да измисля нещо. - Хаз, трябва да приготвя вечерята. Ще те оставя да си поспиш скъпи.
- Окей. Обичам те!
- И аз те обичам! - Затворих. Беше сладко когато със сънен глас ми казва, че ме обича.
- С Хари ли говореше? - София попита, когато влезе в кухнята.
- Даа, момчетата нямат търпение да се приберат.
- Знам, аз говорех с Лиам до сега. - Усмихна се и седна на един стол.
- Соф, не изглеждаш добре?
- Болките в корема пак започнаха....
- Обличай се, отиваме в болницата! - Казах категрично.
- Не, Стела! Няма нужда. Сигурно е заради кутиите, които местих днес. Нищо ми няма, ще хапна и ще ходя да си лягам.
- Сигурна ли си? - Повдигнах вежди.
- Да! - Усмихна ми се.
Съгласих се и сервирах омлетите, които бях приготвила. Нахранихме се бързо и София отиде да си ляга. Аз сложих чиниите в миалната и се качих в стаята ми. Макар че минаваше 21 часа беше горещо и реших да си взема бърз душ.