Опасни игри🔞

Девета глава

Ина

Миризмата на пури, различни парфюми и хора се е смесила в тежко ухание,обгърнало всяка част от тялото ти. От приглушените светлини ми е трудно да видя нещо повече от тъмни движещи се силуети. Две момичета в различни ъгли танцуват под диско топки,хвърляйки багри от различни светлини върху тях. Хората са толкова заети от магията на музиката,че не обръщат внимание на прелъстителен танц,с който се опитват да ги привлекат.

Завъртам глава към кръглия бар,по средата на помещението. Мъжете,които въртят шишета между пръстите си и ги хвърлят като демонстрация разширяват очите ми. Би трябвало да се възхитя на уменията им,но съм толкова скована и притеснена,че ме е страх да отида при тях. Предполага се,че трябва да правя същото,а аз съм толкова зле по отношения на такива неща. Тази работа не е за мен. Не знам какво ще правя. А като гледам с каква решителност ме води Исперих към тях, аз се сгърчвам на място.

-Исперих! - побутвам го за да ме погледне. В отговор той ми се подсмихна. Чудесно,няма що. Не ми трябва прелестните му усмивки,а да ме заведе някъде другъде. Там ,където няма да се изложа.

-Момчета! - силно извика той за да привлече вниманието им. Тримата поглеждат към него и бързо се струпват един до друг. Много е тъмно за да видя добре лицата им. -Това е Ина....и ще работи с вас. - тримата се споглеждат за секунда след това бавно кимат,сякаш не е нещо кой знае какво. Едно момиче сред трима мъже. -Сега...-Исперих ме хвана за ръката ,карайки да погледна към сплетените ни ръце. Не знам защо ,но топлината на ръката му донякъде ме успокоява. Още съм като зашеметена. Тука има много хора. Прекалено много. Не обичам големи тълпи. Така се чувствам по-уязвима. -...имам една среща и ще се върна след час. - поклащам глава. Не може да ме остави тук. - Влизай при тях. Нищо няма да ти направят. - Не съм много убедена. Това са мъже. Всички мислят за едно и също нещо.

-А,Омуртаг?

-Не го мисли. Сега влизай зад бара и им помогни. Има много клиентела. - Исперих бръкна в джоба на панталоните си и ми подаде,не какво да е ,а една близалка. Говедо. -Да имаш резерва. Ако ти доскучее. -Усмихна се и не тръгна от там,където влязохме,а към тъмнината зад сепаретата от другия край на клуба. Ръцете ми треперят,докато влизам зад бара и три глави се обръщат към мен. Нещо има при тези момчета. Нещо не е както трябва. Или приглушената светлина ме обърква или аз тотално съм се побъркала. Няма край този ден. Какво ли още ще ми се случи?