Опасни игри🔞

Десета глава

Ина

Всичко,за което мога да мисля е как да избягам от виковете на онзи мъж. Това ми напомня за самата себе си. За началото на моето пленничество. Чувствах го като наказание. Като гибел. Сега като чувам името на моят насилник,в мен се отприщва нещо познато. Нещо,което пренебрегвам от шест месеца за да продължа напред. Очевидно е,че още не съм готова. Аз губя контрол всеки път като чуя името му и това е моята грешка. Исперих не е глупав. Със сигурност е забелязал реакцията ми и това ще усложни положението. Не знам как ще придобия смелостта да се върна и да го погледна в очите. Да,досега играех ролята на жената,която не помни нищо,но защо си мисля,че нито Омуртаг ,нито Исперих вярват на това. Дали Маламир е знаел,че няма да се справя и иска да ме саботира по най-грозния начин. Дали подозира какво крия и иска да ме унищожи. Вече и на него нямам вяра. Някакво зло витае около мен и това ме притеснява. И си мисля,че това зло не е Омуртаг.

Скривам се зад ъгъла на един от блоковете срещу клуба и бегло поглеждам към входа. Очаквам някой да ме последва, но няма никого. Толкова лесно мога да се измъкна и да започна на ново. Омуртаг го няма,Исперих е твърде зает с маскирания мъж. И да съм на негово място и аз щях да седя като вцепенена и няма да искам да помръдна. А тризнаците имат прекалено много работа за да ги интересува за някаква непозната,която даже не попита за задълженията си като барманка.

По-интересно ти беше за уменията им. Какво биха направили на теб,ако беше в ръцете им.

Напомнянето за въпроса,който зададох на Матей,определено не беше в разрез с позицията ми. А моято позиция е ,че трябва да съм прехласната по Омуртаг. Този чернокос звяр,който и пет пари не дава за мен и иска да съм му личната курва,трябва да ме вълнува повече,отколкото всички останали. Но аз ли съм виновна,че седем години живях с изрод. Аз ли съм виновна,че никога не съм получавала удоволствие,освен момента с близалката. Бузите ми се затоплят само като си го помисля.

Изблъсквам тези мисли и продължавам да се взирам към входа на клуба.

Добре,имам два варианта. Да си пробвам късмета,без пари,без телефон да избягам от всички. Или да се върна. И двата варианта ми се струват едни и същи. Нищо не е в моя полза.

Стоя още няколко минути в тъмното за да се успокоя и пристъпвам към входа. Крачките ми стават все по-неуверени,когато виждам кой излиза от клуба. Маскираният мъж с близнаците.