The Last But The Best

37. Щастливи сълзи

ГТХ
От 15 минути следя Стела. Да, точно така. Ще кажете " Този е полудял! " ,ами да, луд съм! Луд съм по нея и искам да си я върна, за това я преследвам. Надявам се, че ще отиде направо на срещата с онзи Дерек, защото искам да го видя. Искам да видя и тя как ще се държи с него, искам да разбера какви са отношенията между тях! Чудите се как стигнах до тук ли? Трябваха ми по-малко от 5 минути за да осъзная, че първият път дори не тръгнах да я търся, вторият път закъснях и сега не мога да позволя просто да си тръгне! Затова тръгнах веднага след нея.

Тя влезе в ресторанта, който явно е "мястото" на нея и Дерек. Аз разбира се я последвах. Той веднага се изправи когато я видя. Огледах го подозрително: малко по-нисък от мен, около 20- годишен, изглежда че си поддържа тялото, имаше руса коса, очите му бяха искрящо сини, носеше светли дънки и бяла тениска, като цяло не беше нищо особено. Седнах на няколко маси от тях. Стела стоеше с гръб към мен и не се притеснявах, че може да ме види. Не спряха да си говорят, по-точно онзи не спря да говори и не откъсваше очи от нея. Този показваше всички признаци на влюбения мъж и това изобщо не ми харесва. Проблемът е, че не мога да видя лицето на Стела: дали и тя му се усмихва, дали го гледа влюбено и това ме подлудяваше. Така няма да разбера нищо!

След около 20 минути Стела стана и отиде до тоалетната. Сега е моят момент! Трябва да действам веднага! Станах уверено и бързо седнах срещу момчето, а неговото изражение беше микс от объркване и страх.
- Здрасти! - Казах бързо, докато той продължаваше да ме гледа странно.
- Т-ти ... ти си Хари Стайлс! - Заекваше от изненада.
- Да, да, приятно ми е! Слушай сега, тук съм за да говорим за нещо важно, а именно Стела! - Казах спокойно, гледайки го в очите. Не мислех да загубя любовта на живота си и то заради този. Щом споменах обаче името й, погледът на Дерек стана много уверен.
- Какво искаш от нея? - Попита ме грубо.
- Ами просто е: тя е моя и не искам да заставаш между нас.
- Три месеца не си я потърсил и сега идваш и ми казваш, че си я искаш обратно?? - Брей, момчето си е повярвало.
- Приятел, аз много добре знам, че бях идиот, за дето не започнах да я търся веднага, но сега когато я намерих, няма да се откажа толкова лесно! - Гледах го право в очите. Това беше битка и няма да я загубя.
- Ти изгуби шанса си с нея. Дръж се като мъж и я остави да е щастлива. - Погледна ме подигравателно.
- Виж какво момченце, със Стела сме заедно от толкова много време, отлично я познавам и знам, какво изпитва тя към мен. Ти си излишен в цялата картинка.
- Много добре знам какъв си ти. Сега е мой ред да бъда с нея и ще направя така, че с мен да забрави за всичките й бивши приятели.
- Аз не съм й бивш! - Повиших тон.
- Така ли? Тя каза друго.. - Преиграва, сигурен съм!
- Изобщо не можеш да лъжеш! - Присмях му се.
- Ако видиш как се целуваме ще приемеш ли, че си победен и ще ни оставиш ли да живеем щастливо? - Този ме предизвиква!
- Съгласен съм! - Няма шанс Стела да го целуне.
- Тогава се махни, защото ако те види всичко ще се провали. - Хвърлих му още един страшен поглед и седнах пак на моята маса. Не след дълго Стела се върна. Дерек започна пак да й говори нещо и ме погледна сякаш ми се присмиваше. Премести се по-близо до Стела и ... целунаха се......... Всичката надежда в мен тотално се разби! Моето момиче вече не е мое. Победен съм и то от един нещастник! Той я беше прегърнал здраво и едва ли скоро щяха да се разделят един от друг. Излиза, че излишният съм аз. Станах и излязох от ресторанта, нямах място вече там, нито в Ел Ей, нито в сърцето на Стела.