The Last But The Best

39. Изненада

* почти 8 месеца по-късно *

- ХАРИИИИИ, ПАК СЕ СЛУЧВА!!!! - Стела изкрещя от хола и веднага оставих това, с което се занимавах в кухнята, побягвайки към нея, защото перфектно знаех за какво говори. За няколко секунди стигнах там и веднага сложих внимателно голямата си ръка върху коремчето й.
- ДА, ДААА, УСЕЩАМ ГО!! - Казах развълнувано и отново се съсредоточих върху усещането. През последните месеци това се превърна в едно от най-любимите ми неща и Стела го знаеше много добре, затова винаги ме викаше, когато детето ни риташе в корема й. Обожавах това да усещам движенията на дъщеря ми и винаги се радвах, когато със всеки изминал ден малката риташе все по-силно. Погледнах с широка усмивка към Стела, но изражението й показваше, че изпитва известна болка от това. Приближих се към корема й и започнах да говоря.
- Хей мъниче! Знам, че нямаш търпение да се появиш на бял свят, повярвай ние сме дори по-нетърпеливи, но до тогава има още няколко дни принцесо. Моля те, не се бунтувай чак толкова, защото мама я боли! Обичам те малка моя! - Целунах корема й и след няколко секунди ритането спря.
- Още не се е появил и вече те слуша. - Стела се разсмя.
- Просто когато пак започне да рита толкова силно ми кажи и ще се погрижа. - Намигнах й.
- Добре татенце хах.
- Понякога имам чувството, че вътре са две и се бият. - Думите ми я разсмяха още повече.
- Просто детето ни ще стане футболист.
- Футболистка! - Поправих я. Все още не знаехме полът на бебето. Казахме на лекарите, че искаме да го оставим изненада. Родителите ни не приеха баса ни много добре. Казаха, че щом става дума за дете не трябва да си правим такива игрички. Момчетата и феновете пък го приеха за забавно. И така през последните осем месеца, всеки път щом ставаше дума за бебето, аз говорех в женски род, защото мислех, че ще е момиче, а Стела говореше в мъжки род, защото искаше момче. Въпреки че често спорехме (спорехме е много силна дума) за това, никога не сме се карали. Приемахме го като закачка, а и двамата най-много искахме детето да е здраво.
- Остават още около 6 дена докато загубиш баса. - Намигна ми игриво.
- Не мога да повярвам, че след 6 дена ще държа малкото ми момиченце в ръце.
- Всъщност 6 дена има до термина ми, но това не означава, че ще се роди точно тогава. - Каза ми.
- Знам скъпа. Това го пише във всички книги. - След като разбрах, че Стела е бременна, започнах да чета много книги за родители, защото трябваше да съм най-добрият татко.
- Скъпи, още в началото на бременността се убедих, че ще бъдеш най-добрият татко след като отиде да ми купиш картофки от Mc Donalds в 4 часа сутринта. - Усмихна се и остави кратка целувка на устните ми. Помня този момент, помня и всички останали моменти. Просто обожавам да се грижа за Стела и дъщеричката ми.
- Какво ще кажеш да направим днешната снимка? - Предложих. Създадохме си традиция: всеки ден й правех снимка в цял ръст и след като бебчето се появи искам да ги събера всичките в едно клипче и да се вижда промяната с всеки изминал ден. Стела кимна, изправи и застана на обичайното място където я снимах. Аз също станах, извадих телефона си, включих камерта и погледнах към екрана, след което свалих ръцете си и погледнах към невероятното момиче пред мен и усетих няколко щастливи сълзи да се наместват в очите ми.
- Хари, всичко наред ли е? - Тя се притесни.
- Не мога да повярвам, че след няколко дена ще станем родители!
- Ооо, скъпи ... - успокои се - не ставай емоционален, защото ще се разплача. - Приближих се и паднах на колене пред нея.
- Здравей принцесо, пак е тати. В момента си голяма колкото една човешка длан, но вече нямам търпение да те държа в ръцете си! Обещавам ти, че ще бъда най-добрия татко на света и ще направя всичко за теб и мама. Може и понякога да греша и да те ядосвам, но то ще е защото те обичам. - Целунах отново коремчето на Стела и се изправих за да целуна и устните й.
- Как изкарах такъв късмет с мъж като теб? - Прошепна срещу устните ми.
- Нее, въпросът е как аз изкарах такъв късмет с жена като теб! - Целунах я отново, дълго и страстно.