Алармата прекрати един от най-спокойните ми сънища. Протегнах се, спрях я и отново заспах.
- Мишел Редфорд, защо още не си станала от леглото. - това беше "лошия" ми татко. - Хайде, миличка ставай или ще закъснееш. - отворих едното си око, за да го видя да се подпира на касата на вратата.
- При едно условие. - той ме погледна въпросително. - Искам да ме закараш до училище.
-Имаме сделка, а сега млада госпожице в банята. - каза затварайки вратата с усмивка.
Трудно се отделих от леглото си и се запътих към банята. Започнах със сутрешните си процедури. Облякох се и взех предварително подготвената ми раница.
-Тате, готова съм. - обух се и двамата с татко се качихме с джипа му. По пътя си разказахме как бе минала седмицата и на двамата. Той беше извън страната и бяхме разделени за седмица. - Благодаря ти тате. - целунах го по бузата. - ще се видим довечера. - вървях към училище и първият звъннец би щом пристъпих в училищния коридор. Изпуфтях и се отправих към шкафчето ми оставих ненужните учебници и се запътих към кабинета по биология. Да си завършващ си има предимствата. Бях се отплеснала и изведнъж се блъснах в някого. Беше момче с руса коса и дълбоки сини очи.
-Извинявай не внимавам-казах докато все още бях запленена от очите му.
- Не аз съм виновен, заради мен учебника ти и записките ти са на пода. - дори не бях усетила че съм изпуснала нещата си. Веднага клекнах и започнах да събирам разпилелите се листи по пода. Той приклекна до мен и ми помогна да ги събера.
- Заповядай и ме извини отново. - той ми подаде листите и се усмихна.
- Ти да не би да си нов тук? - усмихнах се леко.
- Да и впрочем приятно ми е Джак Джонсън. - протегна ръка към мен отново с усмивка.
- Мишел Редфорд. - поех ръката му. - Името ти ми е доста познато но не знам откъде. - усмихнах се.
- Надявам се да си спомниш, а и извинавай, но можеш ли да ми кажеш къде е кабинета на директора.
-Надолу по коридора, няма как да я пропуснеш пише а големи букви директор. - усмихнах се.
-Благодаря е Мишел ще се виждаме. - в отговор само му махнах и продължих към кабинета.
-Извинете за закъснението- усмихнах се на господин Конър, а той ми кимна и продължи да преподава.
След двайсет минути звъннеща би и всички се замъкнаха към шкафчетата.
-Познай кой учи в нашето училище. - появи се Кас от някъде и започва да подскача. - Звезда от Маккон учи в нашето училище.
-Как се казва? - попитах и я погледнах най - накрая.
-Джак Джонсън.-ето от къде ми беше познато това име. - Не мога да повярвам. - скачаше въодушевено. - Надявам се да го видя.
-Не знам за теб Кас, но аз го видях е не само го видях ами се блъснах в него. - казах бързо и се изчервих. Знаех че сега щеше да ми се кара.
- Мишел Редфорд - ето че се започва. - Защо не ми каза още в началото? - започна да ми се кара тя.
- Еми, защото и аз не знаех че е той. - казах и се усмихнах нервно. - Знаеш че съм над тези фенски глупости.
- Извинявай не трябваше да ти се карам за такава глупост.-тя ме прегърна силно. Знаеше че понякога се притеснявах много.
- Нищо просто не знаех че е звезда сега вече няма да мога да го гледам в очите. - казах и се намусих.
- Ми очите му толкова ли са хубави колкото на снимките? - тя въздъхна замечтаното.
-Не знам, но има възхитително сини очи. - усмихнах се щом се сетих за очите му.
- Хей Мишел. - каза някой и аз се обърнах за да видя за втори път тази сутрин...
