1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 8: Безмилостният шеф.

Чой влезе в офиса си. 

Нямаше го само един ден, а вече всичко беше пълен хаос. 

Беше казал на Лий-Ан да му донесе кафе преди пет минути, а нея още я нямаше.

Беше побеснял. 

Натисна копчето за връзка със секретарката. 

- КЪДЕ МИ Е КАФЕТО АН?-крещеше в говорителя- Затрупан съм, и ти точно сега ще ми се бавиш.. 

Лий-Ан блъсна вратата, като влизаше. Толкова бързаше, че едвам не изпусна чашата, която носеше.

Беше готова да заплаче. 

- Толкова съжалявам господин Хюн- гласът й трепереше- Никога няма да се повтори..

Тя бързо започна да му се покланя. Пак. И пак. И пак.. 

Чой вдигна ръката си като знак да спре. 

- Ако искаш да запазиш работата си.. старай се повече- каза той студено, без да обръща особено внимание на притеснената Лий-Ан. 

Тя кимна с глава и излезе. 

Чой имаше толкова работа днес.. Трябваше да подпише над 200 формуляра за одобрение на новите предавания, които ще бъдат пускани от другия месец. 

След това имаше събрание. 

И да не забравим срещата с вицепрезидента на компанията..

Той седна на удобния си стол и кръстоса краката си. 

Очакваше го един много дълъг ден. 

*

Лий-Ан беше много разстроена от поведението на шефа си. Беше изключително груб към нея. За това реши да слезе при Мери. Тя беше секретарка на 34 етаж, за това Ан слезе по стълбите. 

34 етаж не изглеждаше като 35. Беше много по .. скучен и обикновен. Стените бяха потискащо сиви и невзрачни. Ако не беше приятелката й, Лий-Ан никога не би слязла тук.

Мери беше на нейната възраст. Винаги носеше русата си коса на стегнат кок и никога не откопчаваше повече от две копчета на ризата си. Беше много отговорен човек, но вътрешно си беше веселячка.. Като Ан. 

Когато я видя, Мери я прегърна. 

- Какво е станало пак миличка?- запита притеснено тя- Пак ли шефа те ядосва?