(Harry's POV)
Остър,бибкащ звук ме изкара от така жадувания от мен сън. Протегнах се в тъмното и взех мобилното си устройство. Беше 5 часа сутринта и Лиам ми звънеше, сигурно за да провери дали съм жив.
-Хари,къде си? Добре ли си?-Лиам ме разпитваше с понякога супер досадния си загрижен глас.
-Да Лиам, добро утро и на теб!-казах с насмешка в гласа си.
-Харолд, стига си се държал като най-големия задник на света и се приготвяй.С момчетата ще минем да те вземем след час,за да се подготвим за интервюто,за което се надявам да не си забравил.-каза, като ми затвори телефона преди да чуе моя отговор.
Не смятах да ходя на това интервю.Щях да се оправдая с това,че напоследък не ми стига времето за мен самият.Мениджърите нямаше да ми кажат нищо,защото заради Зейн те вече не искаха да загубят повече членове на бандата. Не мисля да се отказвам от групата. Тя е единственото нормално нещо в живота ми.Обичам работата си. Всички тези фенове,крещящи името ти,докато ти си на сцената-незабравимо чувство. Точно това ме е спасявало много пъти, когато съм бил на ръба.
Все пак реших да отида.Не се бях виждал с момчетата повече от месец и вече усещах липсата им.Сега беше началото на пролетта и скоро щеше да започне новото ни турне, може би за това щяхме да говорим в днешното интервю. "Браво, Стайлс станал си пълен безхаберник." Засмях се на подсъзнанието си и започнах да се приготвям за предстоящия ден.
След точно час на вратата ми се позвъни и три до болка познати ми лица,изникнаха широко усмихнати.Прегърнахме се силно,но бяхме прекъснати от клаксона на колата,наета за нас.
-Е,братле как е живота?-вече бяхме в колата и пътувахме,когато Луи реши да наруши настъпилата тишина.
-Повече от прекрасно.Знаеш ли с каква се забих вчера?Висока с тънки дълги крака,руса.И после какви неща правих...-погледнах към най-добрия си приятел и се разсмях на изкривената му в погнуса физиономия.
-Добре,разбрахме Харолд.-ирландски акцент ни прекъсна и след това всички слязохме от колата.
(Brooke's POV)
Както винаги,половин час по-рано аз бях в студиото и се подготвях за предстоящото ми интервю с One Direction.Това беше важно за мен, понеже бях нова и все още бях в "изпитателния си срок".Може би ви е странно,че на "новата" поверяват толкова важно интервю,но шефовете ме харесваха.Тъкмо правех последни щрихи по външния си вид,когато в гримьорната влязоха момчетата.
-Здравейте, приятно ми е аз съм Брук и ще бъда водеща на интервюто ви днес.-представих се и получих три широки,искрени усмивки от Луи,Найл и Лиам.Но Хари,остана с монотонното си изражение,впил очите си в мен.
(Harry's POV)
Очите ми обхождаха тялото й. Хубави крака,стегнат задник,плосък корем,оформени гърди.А в лице-ангел.Това определено не остана незабелязано от вътрешното ми аз и усетих, как нещо в мен се надига.Желаех я, и щях да я получа.
