1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 17: Голямото събитие.. /Част 1/

 Мрачното време продължаваше да ръси дъжд из улиците на Сеул. Небето беше сиво и тъмни облаци бяха закрили слънцето.

Чой отвори големия си гардероб в спалнята. В него имаше над 50 костюма, предимно в тъмни цветове. Избра изчистен черен смокинг. Взе бяла риза от закачалката и хубава черна вратовръзка и започна да се облича. Трябваше да подготви реч, но тъй като беше забравил, нямаше абсолютно нищо. Щеше да импровизира, това не беше нещо ново за него..

Куон влезе в стаята, вече се беше облякъл. Носеше интересно винено сако със златисти мотиви и черни джинси.

- Себастиан чака долу - каза Чой докато оправяше сакото си - Да слизаме.. 

Той се доближи и хвана ръката на Куон. 

- Ако ти стане скучно там, не се колебай да ми кажеш .. Тези мероприятия винаги протичат по един и същи начин- той говореше приглушено, гледайки го право в очите - Ако имах избор, нямаше да си правя труда да ходя .. Добре, че поне ти ще си до мен..

Той пусна ръката му и двамата бързо излязоха. 

Отпред беше спряло черно Bugatti модел 16C Galibier. 

Себастиан бе отворил задната врата. 

- Гсподин Хюн, господин Йонг -  поклони се,  и двамата влязоха вътре.

Той затвори вратата след тях и се върна на шофьорското място. 

- Господин Хюн, след 15 минути ще бъдем пред хотел "Милениум Хилтън". Ще има голям трафик в тази посока, за това е възможно забавяне.

- "Отиваме в хотел "Хилтън"? -  мислеше си развълнувано Куон.

Колата се носеше по улиците за няколко минути, после спираше заради задръстванията.

- Голямо събитие, голямо нещо.Не съм виждал толкова коли на едно място от доста време .. Мисля, че ще закъснеем малко..- Себастиан говореше любезно, но в гласа му се долавяше нотка на раздразнение. 

- Не е кой-знае какъв проблем.. - успокои го Чой.

И наистина, за Чой Хюн задръстванията не представляваха проблем. Хората щяха да го чакат, щяха да спрат цялото събитие, докато той не пристигнеше. Все пак той бе един от най-важните гости.

След 10 минути на едно място, колата тръгна и продължи пътя си. 

*