(Brooke's POV)
Интервюто вървеше добре, момчетата бяха супер забавни, мили и откровенни. С изключение на Хари-той си беше той. Не знам какво го беше променило толкова. Още от сформирането им като група, аз бях фенка. В началото той беше съвсем различен. Интересуваше се от хората и чувствата им. Но нещо в него се променяше и ето до къде стигна.
Вече бяхме към края на интервюто и трябваше да задам последните си въпроси.
-Е, момчета говорихме за следващите ви няколко концерта, за предстоящото турне, за предстоящият албум, разбрахме чувствата и вълненията ви около тези предстоящи събития, но никой нищо не каза за личния си живот. Лиам, Луи може би вие може да ни кажете нещо.- Обърнах се към тях, а лицата им видимо засияха.-Луи как е Брияна? Как се чувства, като бъдеща майка? И разбира се ти, като бъдещ татко?
-Тя се чувства добре,всичко е наред и нямаме търпение малкият Томо да се появи.-Отговори Луи, усмихвайки се. Личеше си, въпреки че беше още млад, че ще бъде невероятен баща на детето си.
-Лиам? Ти и София сте страшно сладки заедно. Изглежда всичко между вас се развива перфектно. Но един въпрос мъчи много от феновете. Да очакваме ли годеж скоро?
-Благодаря ти за милите думи. Всичко между нас е великолепно, обичам я страшно много. Нали знаеш, когато срещнеш правилния човек и после се питаш как си живял без него преди. Така се чувствам.- Лиам през цялото време говореше бавно, а думите все едно не идваха от устата му а направо от сърцето.- А за годеж, кой знае? Може би.- Каза и се усмихна по най-сладкия възможен начин.
Сбогувах се с тях пред камерата и интервюто свърши. Отдъхнах си, доволна от работата, която бях свършила. Според мен мина добре. Разговорът вървеше леко и не настъпваха мигове на неловка тишина. Широко усмихната влязох в гримьорната, за да се преоблека, но не бях подготвена за това което видях.
(Harry's POV)
През цялото интервю седях безучастен, от време на време отговарях с по една дума. Но и аз не исках нещо по-различно. В началото, тя каза че се казва Брук Бенет. Името й беше красиво, като самата нея. Когато започна да разпитва Лиам за София и Луи за Брияна и бебето, не знам защо, но почувствах нещо. Те, и двамата, имаха нещо за което бяха отговорни и загрижени. Нещо, което да ги кара всеки път, когато телефона им звънне и видят изписано името на момичето им да подскачат и да се усмихват, като идиоти през целия разговор.
Може би и аз имах нужда от това. Но вече прекалено много бях объркал живота си и нямаше как да стане. Сега щях да изчукам Брук, довечера да се напия някъде и да забравя за целия този ден.
След като свърши интервюто, докато тя събираше листите си, аз се възползвах от момента и влязох в гримьорната. Седнах на черния кожен диван и зачаках Брук да се появи. След малко тя влезе широко усмихната,но когато ме видя усмивката и изчезна. Ето това предизвиквах в хората - страх.
(Brooke's POV)
Стреснах се и изтървах листите, които бях държала в ръката си. Той се засмя, стана от дивана и започна да се приближава до мен.
-Здравей, не се бяхме запознали лично. Аз съм Хари,но ти знаеш. - Вече се беше преближил прекалено много и аз не можех да мръдна. Бях претисната от него и врата зад гърба ми. Той погали бузата ми, но аз веднага извърнах главата си на другата страна.
Той какво си мислеше да прави? Вече се досещах, но дори не исках и да си го помислям. Той рязко пъхна ръката си зад мен и чух изщракването на ключалката. Погледна ме в очите и тогава осъзнах, че кошмара беше на път да се случи.
-Моля те, недей.-Помолих го много тихо,но след няма и секунда той започна да ме целува страстно и грубо.
Опитвах се да се измъкна. Опитвах се да го избутам от себе си, но той беше прекалено висок и силен. Тогава просто спрях. Спрях да се боря и се разплаках, знаейки какво щеше да последва.
(Harry's POV)
Тя спря да се бори. Това ме озадачи и се отделих от нея. Тогава я видях и нещо в гърдите ми се стегна. Тя плачеше и се свлече на земята, криейки лице в шепите си. Аз й го бях причинил. АЗ.
Хей,здравейте на всички, които четат. Благодаря ви, че отделихте от времето си, за да прочетете историята ми. Наистина ще ми е много хубаво, ако разбера мнението ви,затова моля да ми оставите коментар. Ако ви е харесала, да харесате. Защото коментарите и харесванията ви ще значат за мен, че има хора, които я следят. Благодаря ви, отново. хх
