Индиго

Пролог

- Вики, ако не побързаш ще закъснеем - извика майка ми от долния етаж на къщата ни в Бруклин.

- Мамо, може ли първо да ми направиш онази, хубавата прическа? - имах предвид да сплете косата ми на плитка. Родителите ми винаги казваха че съм изключително умна за възрастта си, но понякога говорех точно като тригодишна въпреки че бях почти на осем.

Не знам защо, но изпитвах необясним страх от мисълта за партито за осмия рожден ден на приятелката ми Кели. И това не беше просто страх, а по скоро панически ужас. Имах предчувствие, че нещо много лошо предстои да се случи. Опитвах се да забавя тръгването ни по всякакъв начин но знаех, че все пак ще отидем. Облякох новата си синя рокля, а мама сплете косата ми. Татко вече ни чакаше в колата.

Когато стигнахме до къщата на Кели се смрачаваше. Както винаги бяхме закъснели и пристигнахме пследни.

След един час на игри и веселие с приятелите ми започвах да се чудя, защо толкова се бях страхувала и от какво. Мама винаги ми повтаряше, че съм специално момиче и трябва да се доверявам на инстинктите си, но аз просто не вярвах в това. Според мен моето си беше чиста параноя. Забавлявах се чудесно и нямаше място за страх.

Дойде време за тортата, любимата ми част от рождените дни. Всички влязоха в къщата. Аз се забавих, защото както винаги, когато бях на гости на Кели се заиграх с кучето в задния двор. Започнаха да пеят „Честит рожден ден" и аз се затичах към вратата. Бях на няколко метра от верандата, когато всичко се обърка.

Първо се чу трясъкът, след това къщата избухна в пламъци. За момент ми дойде неясната мисъл колко са красиви пламъците на фона на вече тъмното небе, а после всичко потъна в непрогледен мрак.

*Бих се радвала да споделите мнението се за историята*