1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 20: Добрите намерения водят до лоши последствия.

Куон седеше на дивана в трапезарията, а Чой се бе надвесил над него. Изглеждаше изключително студен и безчувствен. Сякаш човекът пред него е някаква отрепка, а не Куон.

Той го гледаше с пронизващия си поглед.

Куон имаше чувството, че това не е Чой. Сякаш не познаваше този човек.

- Говори - каза Чой през зъби - Макар вече да се досещам за какво иде реч. 

Куон само премигваше уплашено. Не знаеше защо изпитва такъв страх ..  Чувството за вина превземаше тялото му.. И страхът, че може би след този ден, нищо няма да е същото..

- Аз .. - гласът му пресипваше. 

- Какво ти? - спокойно каза Чой. 

- Съжалявам.. 

- За какво? Искам да ми кажеш за какво съжаляваш. 

Куон се чувстваше като виновна ученичка, изпратена в директорския кабинет. Как може Чой преди 1 час да бъде един човек, след това да се превръща в коренно различен!? 

- Мислиш ли, че съм глупак? - Чой леко повиши тона си.

- Какво? Не, разбира се.. 

- Тогава нека ти кажа нещо.. - продължи той - Следващия път, когато Мин ти дава лист с номера си, не го слагай в джоба на якето. Така няма да попадна случайно на него. Също и фактът, че трепериш всеки път като спомена нещо за нея..

Чой хвърли намачканата хартийка и тя падна до крака на Куон. 

- Какво толкова искаш да разбереш .. - той млъкна, спомняйки си за нещо - Я чакай .. Това е заради вчера, нали? Говорила ти е неща за миналото ..

След това тръгна с бясна скорост към вратата.

 Куон скочи от дивана и се хвърли на гърба му, като обви врата с ръцете си.

- Само не прави глупости! - Куон се опитваше всячески да не го изпусне.

Чой се спря за секунда и хвана ръцете му.

- Какво ти е казала? - вече не се усещаше тази ярост в гласа му. 

Куон бавно го пусна. 

- Тя .. Тя се обади днес, малко преди обяд. Търсеше теб, но аз вдигнах.. Искаше да се видим в един ресторант.. После ..

- После какво? - попита нежно той.

- Тя ми каза защо пиеш .. Нищо друго..

Чой стисна ръката си в юмрук и удари стената до него. 

Удари я толкова силно, че бялата боя се олющи и започна да пада на земята. 

Куон погледна към ръката му - кокалчетата му бяха обелени и парчетата кожа се виждаха ясно. Кръвта се стичаше на струйки надолу по пръстите..

Предполага се, че това боли много. Нормален човек поне би издал някакъв звук. 

Но Чой просто гледаше Куон, стискайки юмрук. Лицето му изобщо не показваше, че в този момент изпитва болка. 

- Чой.. - Куон гледаше ужасено към ръката му. 

Беше замръзнал на място.

- И какво ти каза Мин? Защо пия? - отново този спокоен, нежен глас. 

- Каза ми, че .. - гърлото го стегна и той продължи тихо - Заради брат ти..

Чой отново се запъти към входната врата. 

- Искам да остана сам - каза той и я затръшна силно след себе си.

Куон остана в апартамента. Не знаеше дали да не се изнесе, тъй като Чой можеше да не му прости, че се е ровил в миналото му .. След като му беше казал, че ще му сподели всичко, стига да изчака.. 

Но той не изчака. 

Постави връзката им на карта. 

И всичко това, заради покана на Мин.  

Не можеше да си представи, че щеше да изгуби Чой заради такава глупава постъпка от негова страна .. 

Сърцето го болеше при мисълта, че един ден ще се събуди и няма да е до него ..