" Връщат се, така че нямаме време за приказки." заяви Дийтън.
След като бях видял раздраното тяло върху масата, Дийтън ми бе разказал всичко. Мъртвото момче било част от групата ловци, Арджент. И сега те идвали, за да го приберат и разберат какво е причинило смъртта му.
Дийтън извади една бутилка с някаква течност. Напои един памук с нея и започна да почиства раната ми от Дерек.
" Какво е това?" попитах го, защото много щипеше.
" Етанол. Нали не искаш да се инфектира? Ще зарастне, но не толкова бързо, заради Дерек." каза той.
" Добре, но откъде знаеш всичко това?"
" Дълга история. Знам за вида ти. Мога да ти помогна. Това..." каза той и посочи към раздраното тяло.
" Това е различно."
" Знаеш ли какво го е направило?" попитах го.
" Не, но семейство Арджент ще разберат. Имат книга, в която всичко е описано. Истории, натации, всичко, което са открили." обясни Дийтън.
" Всичко ли? Колко различни вида има?"
Преди да ми отговори, двамата чухме спирачките на кола. Във ветеринарната клиника влезнаха двама мъже. Дийтън ме накара да се скрия, а той се престори, че работи върху тялото на момчето.
" Трябва да си купя по-виден знак, че е затворено." каза той.
" Зрдавей, Алън." обади се трети човек, който току що влезна.
Беше дядото на Алисън. Джерард.
" Мина доста време. За последно чух, че си се пенсионирал." допълни той.
" За последно чух, ще спазваше кодекса." каза Дийтън.
" Ако не си забелязал, тялото е на един от нашите. Кажи ни какво си открил." обади се втория мъж.
Крис.
" Виждаш ли разреза?" попита го Дийтън.
Доколкото можех да видя, показваше една драскотина зад врата на момчето.
" Прецизен е. Почти като хирургически. Но не това го е убило. Има по-интересна цел." допълни той.
" Свързана с гръбнака?" попита Джерард.
" Точно така. Разрезът съдържа токсин, който парализира. Достатъчно силен е, за да спре двигателните способности. Това е причината за смъртта. Забележете разположението." каза Дийтън и показа драскотините по гърдите.
" Пет за всеки пръст." заяви Крис.
" Всеки нокът." поясни Джерард.
" Както забелязвате, вкопчва се, разкъсва белите му дробове и с лекота разрязва гръдния кош."
Докато слушах Дийтън, си мислех за това, че ние не би трябвало да можем да правим така. Не и по този начин.
" Виждал ли си нещо подобно преди?" попита Крис.
" Не." отвърна Доктора.
" Някаква идея какво го е убило?"
" Не. Но мога да ви кажа, че е бързо, невероятно силно и има сподобността да направи жертвите си беззащнитни за секунди." каза Дийтън.
" Ако казваш, че трябва да сме предпазливи... Наясно сме с това." заяви Крис.
" Казвам, че трябва да се страхувате. Защото в природата, хищниците с парализиращ токсин го използват, за да улавят и изяждат плячката си. Тази плячка не беше изядена. Това значи, че каквото и да го е убило, е искало единствено и само да го убие. Всъщност... Може би единствената му цел е да убива."
* * *
След всичко чуто във вететинарната клиника, имах нужда да поговоря с Алисън. Също и да й се извиня за държанието си миналия ден. Както обикновено се бях промъкнал до тях и бях написал на стъклото на колата й, че трябва да се срещнем в 21:00 на обичайното място.
Дълго я чаках, но така и не се появи. Може би не е видяла съобщението или не е могла да дойде. След дълго чакане, станах и написах на един камък: НЯМАШЕ КАК ДА ЧАКАМ. ЛИПСВАШЕ МИ. И тръгнах. Докато се прибирах, Стайлс ми писа да го взема от сервиза, защото било станало нещо. Свързано с гущера, който бяхме видяли аз и Алисън в къщата на Айзък.
* * *
" Добре ли си?" попитах го, когато Стайлс се качи в колата.
Щом пристигнах при сервиза, имаше полицаи и линейка.
" Беше прав. Не е като теб. Очите му бяха... Като на влечугоподобно. Имаше нещо в тях."
" Какво имаш предвид?" попитах го.
" Знаеш как е, когато видиш приятел с маска на Хелоуин... Виждаш очите му и имаш чувството, че знаеш кой е, но не се сещаш."
" Да не казваш, че знаеш кой е?"
" Не, но мисля, че то ме познаваше."
* * *
" Много съжалявам за онзи ден. Опитвам се. Ще го преодолеем. Знам, защото те обичам." каза ми Стайлс и аз се усмихнах.
Заради държанието си към Алисън, трябваше да й се извиня, но не знаех как точно. Затова бях помолил Стайлс, двамата да го изрепетираме, като той трябваше да е мен.
" Обичам те повече от... О, Боже мой! Не мога! С Алисън трябва да намерите по-добър начин за комуникация." каза Стайлс.
" Хайде де. Само на теб можем да се доверим. Тя ще идва ли на мача довечера?" попитах го.
" Да! Съобщението изпратено... Сега ми разкажи за шефа си."
" Той мисли, че семейството на Алисън държи някакви записки за всички неща, които ловуват. Като книга."
" Може би е имал предвид "Бестиарий"."
" Какво?!"
" Бестиарий." заяви Стайлс, а аз се засмях.
" Да не би да имаш предвид "зоофилия"?"
" Не, убеден съм, че нямам на предвид това. Представлява като енциклопедия за митични същества."
" Как само аз не знам нищо за това?" попитах го.
" Ти си най-добрият ми приятел, създание на нощта. Ти си ми като приоритет в живота."
" Добре, ако успеем да го намерим и да разберем какво е онова нещо..." започнах, но Стайлс ме прекъсна.
" И кой е. Тази книга ни трябва!" заяви той.
