До зори

1 Глава Как стана всичко

Къщата,къщата в която никой не би посмял да влезе,беше препълнена от банда младежи,който правеха купон.
Убиецът се скри в храстите и надникна над тях,той се засмя и извади кървавият нож от раницата си,тази нощ ще бъде забавна...

******

Къщата,летеше във въздухът от смях и сълзи,незнайно защо.
-Не,ти сериозно ли?
Таня,тя е едно много високо момиче,много интелигентно и музикално,всички сме на 19 години.
-Не може да го направим!
Йоана,тя е мила и винаги защитава приятелите си,тя е един страхотен човек.
-Ще бъде страхотно!
Майк,той си е понтенциялен идиот,сваляч и подмазвач,за да му обръщат внимание.Младежът си е доста красив,с което привлича женското внимание,но никога не е с едно момиче.
-Да напишем бележка,че Майк иска да я види гола!
Джо,той има много голямо чувсво за хумор,но е много гаден понякога.

Младежите написаха бележката и отидоха на горния етаж,влязоха в една стая и загасиха лампите,не че не си е зловещо и със тях...
Скриха се където намерят и скоро Джесика влезе.
Тя е един много добър човек,много е отворена и много цени приятелите си,а особено сестра си.
-Майк,искаше да ме видиш?
Тя изглеждаше много весела,за разлика от времето навън,мрачно и снежно.
Той се ухили до уши и си откопча малко от ризата.
-Не само да те видя...
Джесика се изчерви и се приближи до Майк,той изглеждаше много весъл.
Времето навън ставаше все по-зле и по-зле,а това е лошо.
-Аз съм твоя...
Джесика промъмри,събличайки тениската си.Майк я гледаше с удоволствие а другите излязоха от скривалищата си и се засмяха.
-Хаха,толкова ли си тъпа!
Шон,той е великолепен човек,но понякога много груб,има огромно чувство за хумор.
-Вие?Вие какво правите тук?
Джесика изтича надолу по стълбите и се разплака,Йоана се опита да я утеши,но тя избяга навън,което е най-лошия варянт на света...
-Какви тъпаняри сте само!!!
Йоана изкрещя на всички без да мисли,тя доби ужасен вид и каза:
-О не!Джесика!!
Клеъри се появи от нищото и каза,с разтревожен поглед:
-Аз отивам!Вие сте идиоти,как можахте!
Клеъри е едно много интересно момиче,с кафява коса и очи.
Тя много държи на Джесика,сестра й,която сега бяга в нищото,което може да се окаже така опасно.

Гледна точка на Клеъри

Къде е сестра ми?Как въобще си е помислила да излезе в този студ?!
Тя луда ли е?!
Тичах на посоки,не знаех на къде вървях бях объркана ама много!Гората беше така тъмна а снежинките падаха бавно на лицето ми,изведнъж усетих удар в стомахът ми,о не!
Спрях се и повърнах,чух шум.
Беше ме толкова страх,че не треперих от студ,а от страх.
-Кой е там!
Аз изкрещях уверено.
Никой не помръдна пак и се чу някакъв зрив на близо,аз де притесних още повече,цялата се бях изпотила.
Почнах да бягам от зрива и заварих Джесика на пода да плаче.
Отидох при нея и я прегърнах.
-Не плачи,мислех,че те загубих!
Тя доби учуден поглед и се оплаши,толкова много,че имах чувството,че сърцето и изкочи.
-Защо?!
-От зривът?
Тя доби ужасен вид и подскочи от мястото си и изкрещя:
-Ааа!!!Виж зад теб!!!
Сърцето ми туптеше толкова бързо,не мога да го контролирам.
Човека носеше огнехвъргачка и някаква бяла маска,която не можах да видя добре,защото ме беше много страх да погледна.
Разтичахме се на някъде и се спърнах,имах чувството че ей сега ще ме настигне е ще ме убие,но Джесика ме вдигна и се изпуснах телефона.
-БЯГАЙ!!!!!!
Аз изкрещях с цяло гърло,като се усъзнахме бяхме на задънена улица,имаше поне двайсет метра разтояние от нас до земята,той ни настигаше и Джесика ме потегли надолу по скалите,слава на Бога,че се държах на скалата.
Човека с маската дойде и ни погледна зловещо и ми подаде ръка.
А сега какво?Да пусна ли Джесика?
Една светкавица удари земята и му видях лицето,беше ужасяващо,реших да се пусна...

Неутрална гледна точка

Последното нещо,което се чуха бяха писъците на младите момичета.
Труповете им бяха покрили земята,а какво ще стане сега?

Много ви благодаря,че избрахте да прочетете моята книга!Ще се радвам да харесате и моля да коментирате ;)