Вечерята мина, изненадващо, добре. Джак и татко се опознаха и се харесаха, поне така мисля.
- Хей. - каза Кас докато прибирахме масата. - Искате ли да говорим с Мат? - погледна към мен и след това към Джак.
- Да. - казах развълнувано, а Джак кимна ухилено.
- Джак, били дошъл с мен в офиса ми искам да поговорим по мъжки. - баща ми се усмихна на Джак, който честно казано беше с доста стреснато изражение.
- Внимавай, Джонсън там си държи оръжията. - изсмя се Кас, а аз я погледнах лошо и се засмях тихо. Джак издиша шумно и излезе от кухнята и се качи с баща ми в офиса му. - видя ли му изражението. - започна да се смее - все едно ще умре всеки момент.
- Ти си ужасна. - казах през смях. - Хайде горе да говорим с Матю. - дръпнах превиващата ми се от смях приятелка и се качихме в стаята ми.
- Здрасти, Еспиноса. - казах на русия.
- Здравей, Мишел. - усмихна се. - Кас, какво ти има. Ми да не си и дала нещо. - погледна притеснено.
-Нищо ми няма. - тя плачеше от смях. - Просто Джак. - не можеше да диша. - Да му беше видял изражението. - тя си умираше от смях.- Като му казах, че баща и си държи оръжията в кабинета му. - сълзи сд стичаха по зачервените и бузи.
- Ми ще ми обясниш ли какво е станало на разбираеми език? - повдигна вежда той. Обясних му какво точно става и за това което каза Касандра на Джак и накрая вече не издържах и се засмах последвана от Мат, а Касандра се търкаляше по пода. - Искаше ми се да съм при вас. Доста по забавно е от колкото тук. Момчетата не струват. - каза Мат като вече се поуспокоихме.
- Чух това, Еспиноса. - провика се някой.
- Обичаш ме, Гилински, не отричай.
- Мат прати целувка на Гилински явно.
- Та как си, Мат? - попита Кас.
- Добре, дишам, мърдам.
- Все още. - отново се провика Гилински.
- О, Господи, ще млъкнеш ли. - извика той, а ние се засмяхме. - но ми липсваш малката. - усмихна се тъжно. От някъде полетя възглавница и оцели зеленоокия. - сега ще си го поучи. - Той стана и запичнаха да се чуват станни писаци. "Не ми пипай косата, кретен." , " Не, не и белюто." с приятелка ми се заливахме от смях. Вратата се отвори и от там влезе Джак с прибледняло лице. Обърнахме се към него и Кас отновл избухна в смях.
- Какво каза той? - попитах го като седна до мен.
- Изкара ли пушката си? - попита Кас, която отново умираше от смях.
- Той каза, цитирам, ако нараниш малкото ми съкровище, по дибре бягай, мога да зареждам пушка за три секунди и съм отличен стрелец. - усмихна се нервно.
- Бягай, Джаки, бягай. - чу се Мат, а до него стоеше Гилински, явно. Двамата си умираха от смях, както и Кас, а аз се подхилквах тихо. Целунах го и се започна.
- Матю наистина беше прав, че изглежда все едно се изяждат. - каза Гилински докато се хилеше.
- Джак не и ти, мислех, че ти поне ще си на моя страна. - Джак най-накрая каза нещо.
- Джак просто острсни е наистина ужасно. - засмя се.
- А на мен знаеш ли какво ми е да те гледам с Мадисън. Мислех, че ако си отвориш още малко устата ще я глътнеш. Всички се засмяха без Гилински.
- Спокойно, няма да се налага да ни гледаш вече. - той гледаше надолу.
- Гилински, какво е станало и защо не си ми казал. - Джак се приближи към лаптопа, а аз и Кас се спогледахме, Мат явно също не знаеше за какво става въпрос и беше се обърнал изцяло към Гилински, който стоеше с измъчено изражение.
- Та тя ме е лъгала през цялото това време, не е била само с мен поне не и след като направихме година. Тя е била и с мениджъра си. Разбрах за това преди седмица. Съжалявам, че не ви казах. - той не откъсваше поглед от пода.
- Тя е тотална кучка. - изплъзна се от устата ми. - Извинявай, не се усетих. - забих глава в гърдите на Джак, а те, всички, започнаха да се смеят.
- Мишел не съм те виждал наживо, но определено започнах да те харесвам. - гоеорихме още няколко часа и Джак се прибра, а най-добрата ми приятелка остана в нас.
- Най - накрая да останем само двете липсваше ми това да сме само аз и ти. - тя легна до мен.
- Сега ти и Матю. Подробности. - обърнах се към нея.
-Няма нищо просто все още не сме нищо повече от приятели. - изпуфтя. - Обещал ми е че щом дойде ще излезем на среща, но това, че не знам кога ще дойде ме убива.
- Спокойно ще дойде скоро сигурна съм. - истината е че ще пристигне с Гилински, Кас, беше отишла до тоалетната и той го каза бързо.
- А ти и Джонсън. Какво е да ходиш с известен? - каза и си взе от чипса.
- За сега всичко е перфектно, но ме е страх, че ще ме напусне щом завършвим. Може би е само гимназиална любов и след дипломирането ще замине за Калифорния и ще ме забрави. - очите ми се насълзиха.
- Ми, ти наистина си влюбена в него нали? - Кас стисна ръката ми. Само кимнах. - Не мисля, че ще има такъв развой. Мисля, че ще сте заедно завинаги. - тя се усмихна.
- Не знам да се надяваме. - простнах се на леглото. Беше късно и с Кас си легнах ме.
- Обичам те, Мишел Редфорд.
- Обичта е относително понятие. Сигурен ли си е чувствата си Джонсън...
- Никога преди не съм се чувствал така, обеден съм в чувствата си, окей. Искам да те виждам всяка сутрин как ставаш, да чувам гласа ти. Искам те сега и утре и до края на живота ми. Разбери, Мишел искам те. Теб, никоя друга,. Мишел кажи, че и ти ме искаш, само това искам да знам.
- Джак, исках те, но сега незнам какво искам и дали искам да съм с теб.
- Мишел, може да говориш едно, но очите ти говорят друго. Очите ти казват, че още ме искаш, силно, както преди. Обичам те, Мишел. Дай ми шанс да се докажа. Но първо кажи това което казва сърцето ти.
- Искаш да знаеш какво говори сърцето ми. Зад всичките тези стени то още топти само за теб. Обичам те, Джак, но ме нарани прекалено много. Кажи ми стрували си да съм с теб след всичко което направи. Искам те, искам те толкова много, че съм готова да мина през Ада отново, но да съм в прегръдки те ти отново.
- Мишел....
Алармата ми се развъня и се протегнах и я изключих. Опитах се да си спомня съня, но единственото което помнех е че Джак беше част от него.
