- Къде е Гилински? - Кас се въртеше напред назад не и се стоеше тук. Напомняше и за Мат. - Гладна съм, студено ми е и искам да говоря с Мат, а той се бави. Шибания самолет кацна преди десет минути. - тя определено не понасаше летището.
- Кас успокои се сигурно пак се е загубил някъде. - Джак се ухили, а аз го пернах зад врата.- Предишния път го чакахме един час. - продължаваше да налива масло в огъня.
- Един час. Ти шибана шега ли си правиш с мен. - тя беше крайно изнервена и усещах как щеше да му издере очите ако не млъкне. Загледах се зад разгневената си приятелка и го видях, но Мат го нямаше, трябваше да я задържим още малко тук.
- Хей, Каси дишай, идва. - тя видимо се отпусна.
- Гилински, къде се бавиш? - прегърна го Джак.
- Проверките се правят с цели часове. - изпуфтя той.
- Та запознай се с Мишел. - Гилински ме прегърна и измрънка едно "много ми е приятно" , а аз просто се ухилих широко. - А това е Касандра. - Джонсън погледна Гилински с поглед който казваше, забави се малко.
- Приятно ми е да се запознаем, Каси. - прегърна я силно, но ето, че някой се появи и се привикна..
- Гилински ръцете долу от моето момиче. - и ето го Матю Еспиноса, с неговата широка усмивка и наперена походка, идва насам.
- Матю! - извика радостно и се затича с всички сили към русият. Той пусна сака си на земята до него и разтвори ръце готов да посрещне летящата ми от любов приятелка. Тя скочи отгоре му и уви крака около кръста му, той я хвана и притисна към себе си. След дългата прегръдка последва една целувка, а усмивките им не слизаха от лицата. Бяха истински щастливи.
- Ми? - обърнах се към Джонсън и той сля устните ни в една дълбока и нежна целувка.
- Защо беше това? - попитах усмихвайки се. Усещах топлия му ментов дъх по устните си.
- Защото ми беше нужно. - усмихна се той. - Щастлива ли си?
-Повече от всякога-ухилих се и слях устните ни за кратко. - ти?
- Никога не съм се чувствал толкова щастлив, но щастието ми щеше да е неописуемо ако всички момчета бяха тук. - той целуна носа ми, а аз го сбръчках и той се засмя.
- Все някога ще сме всички заедно и ще сме най-щастливите хора на планетата. - казах и се усмихнах, той също се усмихна и погледнахме към Кас и Мат, който разменяха поредната си целувка. Най-накрая тръгнаха към нас и аз застанах пред Матю с разтворени ръце..
- Липсваше ми братче. - ухилихме се един на друг.
- И ти на мен сестричке. - той ме прегърна дигайки ме леко.- А ти, Каси се приготви за една от най-хубавите срещи правени в Лондон.
- Каква среща. Та ти нищо не си подготвил, че да ме извеждаш на среща. - той се засмя, а тя го изгледа странно.
- Подценяваш връзките ми. - той ме погледна и се засмя. - Твоята приятелка се е постарала доста, надявам се. - последното ми го подшушна. Аз се ухилих широко и кимнах.
- На бас, че тези двамата ще осъннат в някоя хотелска стая. - засмях се.
- Приемаме. - казаха Джаковците. Ухилих се широко. - десет паунда ?
- Двайсет. - те закимаха и аз продължих с самодоволна усмивка. - от всеки.
- Но, мила, ние ще дадем повече от теб. Това не е често. - той ме целуна по бузата.
- Да не сте се хващали на бас двамата срещу мен. - целувах го леко и тръгнах към колата си.
- Ти си зла. - Гилински ми се усмихна мило. - Лондон е шибано студен. - той си сложи качулката.
- Сега ти госпожице се сбогувай за около два часа с твоят принц. Време е да те подготвим за срещата. - Отидох до Джаковците и целувах моя. - А от вас двамата искам да помогнете на Мат за среща и като ги изпратим ще си направим парти ние тримата . - Те се ухилиха и закимаха, Джонсън ме целуна и тогава отидох до Кас, подхвърляйки и ключовете от колата.
-Аз ще карам. - тя се учуди, аз кимнах. - На къде? - погледнах я тъпо и отлючих телефона си.
- Къщата на Дрюман. - казах и започнах да пише дълъг есемес на Матю. Кас се засмя и потегли към тяхната къща. След петнайсет минутно пишане най- накрая изпратих есемеса на Мат в който обяснявах до най - малката подробност какво им предстои довечера. Първо вечеря в любимия ресторант на Кас, след това музея на изкуствата, любимото и място в цял Лондон, тя е удивителна художничка и след изпитите ни тя заминава в Ню Йорк, приеха я в художествения колеж, защото един от лекторите видя нейни картини и беше очарован, а Кас влезе в колежа без да полага никакви усилия. Третата им дестинация е Лондонското око, второто и любимо място, там съм и приготвила малка изненада за която дори и Матю незнае. И като бонус и подсигуряване на моите четирсет поунда от момчетата съм им запазила стая в един от най - престижните хотели в Лондон. Винаги играй на сигурно.
- Ми, какво става с колежа. Решили какво ще правиш. - двоумях се между музикалния колеж в Торонто, Канада или медицинския в Калифорния.
- Нищо писмата пристигнаха. И в двата са ме приели. - облегнах се назад и издишах тежко. - Каси, дай ми съвет. Обожавам да пея и свиря, но медицината е доста доходна работа. - главата ми ще се взриви ако продължавам да мисля за това.
- Прави това което ти доставя удоволствие, а не това което мислиш, че ще оправи живота ти. - каза тя и замлъкна.
- Благодаря. - тя стисна ръката ми окоражително и паркира на алеята пред дома си. Качихме се в стаята и и аз седнах на леглото и. - Хайде сега да те направим още по- красива за Матю. - усмихнах се и започнах да разгледам гардероба и.
След два часа бяхме готови и Каси точно обличаше палтото си. Беше със страхотна винена рокля и червени токове, косата и беше перфектно изправена, а грима и беше семпъл. На вратата се звънна, изтичах и отворих.
- Гисподи, Матю Еспиноса, изглеждате изключително добре. - поставих ръка на устата си. - Влизай. - бутнах го вътре. Беше с костюм черен панталон, сако и черна вратовръзка, а да не забравим и класическата бяла риза. - Толкова сте красиви искам да ви снимам. - снимката беше перфектна. Гледаха се един друг, а усмивки красяха лицата им. Бяха перфектни. - Перфектно. - изписках.
- Все пак това е семейство Еспиноса. - засмяхме се.
- Матю не съм ти жена. - възкликна Каси.
- Касандра Браян Дрюман, омъжи се за мен. - падна на колене той.
- Не. - паднах на дивана от смях, а Матю се чудеше на кой свят се намира.
- Кас ти си изключителна жена, ще чакам колкото е нужно да се омъжиш за мен. - определено е създаден да играе. - А сега да тръгваме. - той преплете пръстите им и ме изгледа страшно. - Мишел, дигай си задника от дивана и да виждам как излизаш от къщата. - Боже този човек е биполярен.
- Добре, добре, не бъди лош. - хванах телефона и якето си и излязох от къщата следвана от двойката. - Добре мен ме чакат така че приятно прекарване на срещата ви. Чао. - качих се в колата и потеглих към първият супер маркет който видя. След пет минутни каране паркирах пред магазина. След десет минути излязох от супермаркета с две торби пълни с куп вредна храна и се качих в колата си. След това се отбих до пицарията и взех две пици, тръгнах към хотела. Бях на светофар, когато телефона ми звънна, беше Джак.
- Патувам, мили, скоро ще съм при теб. - казах и се усмихнах.
- Добре, мила, но мисля, че Джак ще ме убие, ако чуе как ди говорим. - засмя се човека от среща.
-Гилински- прекъснах го и се засмяхме. - Скоро съм при вас, приготви чинии.
- Разб... - разговора прекъсна, защото телефона ми умря. След десет минути паркирах колата и се насочих към асаньора.Почуках на вратата на Джак и ми отвори Гилински.
- Хей какво стана с разговора, защо прекъсна. - попита той като взе торбите от мен и двамата се насочихме към кухнята.
- Телефона ми умря. - засмях се. - Къде е Джак?
- В банята, къпе се. - той се простна на дивана.
- Отивам до стаята му да сложа телефона си да се зарежда. - влязох в стаята му и седнах на леглото. Включих телефона си и го оставих на нощното шкафче. Легнах в леглото и зарових лице във възглавницата му. Миришеше толкова хубаво, миришеше на него. Бях толкова завладяна от аромата, че не усетих как някой легна до мен.
- Мишел? - беше Джонсън. Косата му беше микра и беше без тениска. Без да се замисля легнах отгоре му и го целувах. Той задълбочи целувката и ни завъртя така, че той да е отгоре. Косата му мокреше моята, но момента беше перфектен. И естествено някой трябва да развали всичко.
- Изчакайте поне да си легна. - Гилински се хилеше на вратата. - хайде да изберем филм. - той повдигна вежди, а ние кимнахме. След като напусна започнахме да се смеем.
-Ако не е единия, то другия, идиот ще ни прекъсне. - казах все още смеейки се.
- Мишел стените са тънки, искам да знаеш, че всичко се чува. - провика се Гилински. Това още повече ни разсмя.
- Хайде да отидем при него. - каза Джак и ме целуна. Облече тениската си и отидихме в хола при Гилински.
