" Ами у вас?" попита ме Стайлс докато шофираше.
" Не и докато мама е там. Трябва да го заведем някъде, където да остане, докато измислим какво да го правим. Или поне, докато го убедим, че е опасен." заявих.
" Аз залагам да го убием."
" Няма да го убиваме!"
" Добре, добре. Имам идея." каза Стайлс.
" Включва ли нарушаване на закона?"
" Не мислиш ли, че това се подразбира?"
" Опитвам се да бъда оптимист." заявих.
" Не се хаби." каза Стайлс и натисна педала.
* * *
" Стайлс! Маккол! Ще ви убия!" викаше Джаксън.
На Стайлс му беше хрумнала идеята да открадне един от полицейките ванове, там където задържаха серийните убийци. Бяхме оковали Джаксън и го бяхме оставили във вана докато се събуди, след това Стайлс щеше да му занесе храна.
* * *
" Скот..." започна Алисън, но спря, заради познатия глас, който чухме в класната стая.
" Опасявам се, че учителят ви днес се чувстваше зле... И трябваше да си тръгне по-рано. Така че, за съжаление, ще сте заети с мен като заместник." заяви г-жа Виктория Арджент, майката на Алисън.
" Може ли някой да ми каже набързо докъде сте? Г-н Маккол, какво ще кажете?" обърна се тя към мен.
Извадих си учебника и започнах нервно да разгръщам страниците. По време на часа имах усещането, че г-жа Арджент ме душеше само с поглед. Всяка минута минаваше като цял час. Когато най-накрая би звънеца, излезнах по най-бързия начин и по коридорите забелязах, че слагаха камери на всеки ъгъл. Нямах време да мисля за тях, затова се насочих към болницата, защото трябваше да разбера защо Джаксън искаше да убие Дани.
* * *
" Сигурен ли си, че всичко между теб и Джаксън е наред?" попитах Дани, докато той си събираше нещата от болничната стая.
" Да, всичко е наред. Оо... Трябвало ли е ченгетата да ми вземат фалшивата лична карта?" каза Дани си захвърли портфейла.
" Не си направил нищо, за да го ядосаш?" попитах го.
" Колко ядосан?"
" По скалата от 1 до 10... 1 е 'леко раздразден', а 10 - 'искащ да те убие жестоко'."
" Джаксън си е постоянно 4... но ние сме си добре. Всъщност му направих услуга." заяви Дани.
" Каква услуга?"
" Възстанових едно негово видео. Качих го на таблета си. Който е в багажника на колата ми... и вероятно е още до клуба."
" Какво имаше на видеото?"
" Не бива да казвам."
" Дани, ами ако ти кажа, че това може да е на живот и смърт?"
" Не бива да казвам." заяви той.
" Добре." казах и погледнах към портфейла му.
" Ами ако ти кажа как може да си върнеш фалшивата лична карта?"
Той се замисли малко и ме погледна с поглед на малко дете, което иска бонбон. Той ми каза да отида до клуба и да взема таблета, на който Джаксън се е бил записвал цяла нощ, но е имало отрязана част от видеото, около 2 часа. Излезнах от болничната стая, и в коридора се засякох с майка ми.
" Макар да си мисля, че наглеждането на приятеля ти е похвално, трябва да бъда 'строгата майка'... Въпреки, че не съм много добра в това." заяви тя.
" Сега?!"
" Да, сега. Обади ми се директорът ти. Проваляш се по два предмета."
" Знам. И затова сега ще уча със Стайлс."
" Знаеш ли, че ако се провалиш дори на един изпит, ще трябва да повтаряш?"
" Той ли каза това?" попитах я.
" Да. Приятелите ти ще бъдат трета година, докато ти ще си още втора. Разбираш ли, Скот? Не можеш да се провалиш."
" Знам." отвърнах.
" Добре. Благодаря ти." каза майка ми и отстъпи в страни, за да мина.
Щом излезнах от болницата, се качих на колелото си и се запътих към клуба, който беше на две пресечки. Карах колкото можех по-бързо.
Пред клуба имаше една кола. Тази на Дани. Отворих багажника, който беше отворен. Но вътре нямаше нищо. Затворих капака на багажника и се обадих на Стайлс и Алисън да се срещнем в гората.
* * *
" Ако Джаксън не помни, че е Канима, няма да помни и че е откраднал таблета на Дани." заявих.
Стайлс и Алисън бяха докарали Джаксън с вана.
" Защо би го откраднал, ако дори не знае какво има вътре?" каза Стайлс.
" Ако някой друг го е взел?" попита Алисън.
" Тогава някой друг знае какво е той." заяви Стайлс.
" Някой може да го защитава." казах.
" Морел каза, че според бестиария - 'Канима търси приятел', нали?" обади се Алисън.
" Значи някой гледа как Джаксън заснема превръщането си в Канима и след това изтрива тази част, за да не разбере? Кой би го направил?" попита Стайлс.
" Някой, който иска да го защити?" каза Алисън.
" Има и друго. Ти каза, че си открил само, че Канимата преследва убийци. Ами ако това е истина?" обърнах се към Стайлс.
" Няма как. Опита се да убие всички ни, помниш ли? Не знам за вас, но аз напоследък не съм убивал никого." каза той.
" Не мисля, че се е опитвал да ни убие. Алисън, помниш ли когато бяхме в дома на Айзък, беше точно пред нас, нали?"
" Прав си, просто избяга." отвърна ми тя.
" И теб не уби в сервиза." казах на Стайлс.
" Да, обаче се опита да убие мен и Дерек в басейна."
" Направи ли го?" попитах го и вдигнах вежда.
" Щеше. Дебнеше ни да излезнем." допълни Стайлс.
" Ами ако се е опитвал да ви задържи вътре?" казах му.
" Защо се чувствам толкова смутен?"
" Защото става нещо друго. И не знаем какво е. Не знаем нищо за това, какво става с Джаксън, нито пък защо някой го защитава..."
" 'Опознай врага си'." прекъсна ме Алисън.
Аз и Стайлс се обърнахме към нея, а тя допълни.
" Просто нещо, което дядо ми ми каза."
" Ясно, схванах го. Убий Джаксън и проблемът е решен." каза Стайлс.
" Той рискува живота си за нас. Срещу Питър, помниш ли?"
" Да, но какво разбрахме? Бил е ухапан от Дерек. Интересно е как е получил точно това, което е искал, рискувайки живота си за нас." заяви Стайлс.
" Но това не значи, че не си струва да бъде спасен." казах.
" Винаги е нещо свързано с него."
" Той не знае какво върши."
" Е и?" попита Стайлс.
" Аз също не знаех. Помниш ли, когато за малко не убих теб и Джаксън?" обърнах се към Алисън, а тя само кимна.
" Аз имах някой, който да ме спре. Той няма никого." заявих.
" Вината си е негова." каза Стайлс.
" Няма значение. Ако можем да го спасим, трябва да опитаме."
* * *
Вече беше се стъмнило, Джаксън все още беше вътре във вана. Качих се в колата на Алисън и се обърнах към нея.
" Стайлс отиде да види Лидия. Все още не може да му прости, задето я остави в колата в деня на мача с напразните обещания за разговор."
" Не е лесно за обяснение." каза Алисън и се усмихна.
Замислих се малко, след това се обърнах към нея, за да я попитам.
" Как баща ти разбра къде да бъде снощи? Беше там, при Канимата. Той и Джерард."
" Имат си хора. Хора, които следят всяка камера в града, мобилни оператори, пътни камери. Видя ли камерите, които са сложили в училището?
Без да кажа нищо само кимнах.
" Помисли, че аз съм им казала."
" Не... Не знам, просто... Не знам..."
" На твоя страна съм, Скот. Винаги съм на твоя страна."
" Знам. Извинявай." казах и хванах ръката й и й я целунах.
" Извинявай." повторих к продължих.
" Просто си помислих, че нещата ще станат отново нормални. Или най- малкото, достатъчно нормални, за да мога да мина годината."
" Ще преминеш." каза Алисън и се сгуши до мен.
Аз я прегърнах и така стояхме няколко минути. След което тя се надигна леко и се обърна към мен.
" Чувствам сякаш ще заспя в ръцете ти." заяви Алисън.
" Харесва ми, когато заспиваш в ръцете ми." казах и я целунах по челото.
" А на мен не. Събудя ли се, винаги те няма."
" Това е, защото не искам да те будя."
" Предпочитам да се събуждам до теб."
" И това ще стане. Гимназията е само... още две години." заявих.
" Което е доста тежко дори и за нормалните хора."
" Какво би казала, ако мога да бъда нормален? Мисля за това, откакто видяхме Лидия в болницата. Тя беше ухапана от Алфа, нали? Питър е казал на Стайлс, че ако не те превърне, ухапването те убива. Но на Лидия не се случи нищо." заявих.
" В смисъл? Че е имунизирана?"
" Ако е... Не значи ли това, че можеш да се излекуваш? Би ли искала това?" изправих се и попитах Алисън.
" Искам всичко, което може да ми позволи да бъда с теб. И не просто до края на гимназията."
" Значи по-добре да не влизаш в много престижен колеж. Оценките ми не струват."
" Не просто до колежа. Сериозна съм."
" Знам. Знам." казах и я целунах.
Тя ми отвърна и обви ръцете си около врата ми. Двамата започнахме да се целуваме страстно. Тя свали блузата ми, както и аз нейната.
* * *
Изведнъж чухме чукане по прозореца на колата. Двамата с Алисън бяхме заспали заедно. Когато погледнах, беше Стайлс.
" Сигурно ще искате да погледнете това." заяви той.
Аз и Алисън се облякахме и излезнахме от колата. Вратата на вана беше отворена и веригите бяха разкъсани.
" Трябва да кажа на баща си." заяви Алисън.
Не казах нищо, защото не знаех какво по-точно. Ако баща й дойдеше щеше да убие Джаксън, както може би и мен, за това, че бях с Алисън.
" Скот. Той ще убие някого." допълни тя.
" Добре, кажи му. Кажи му всичко." казах и преглътнах.
" Скот, трябва да кажа и на моя." обади се Стайлс.
" Вината е изцяло моя." заявих.
" Не е. Но трябва да има кажем. Ние сме просто тийнейджъри. Не можем да се справим с това." каза Алисън.
" Права си."
" Как ще накараш баща ти да повярва на всичко това?" Алисън попита Стайлс.
" Не знам."
" Ще повярва на мен." казах и очите ми светнаха в жълто.
* * *
" Може ли да ни пуснете? Трябва да видя баща си." каза Стайлс на един от заместниците в управлението.
Стайлс се колебаеше. В момента, в който влезна, на диваната в офиса на баща му, стоеше Джаксън и разговаряше с баща си.
" Скот, Стайлс... Точно навреме." каза Шериф Стилински.
" Познавате ли бащата на Джаксън... Г-н Дейвид Уитмор? Юрист е." допълни той.
" Това означава адвокат." поясни Джаксън.
