Аз,той и болката.

Глава 11

След 3 часа ядене и пиене решихме да се разхождаме.Тръгнахме по алеята.Разхождахме се 2 часа.Беше прекрасно.Искаше ми се и Джейкъб да е с нас,но...
-Викс? Виктория!?-каза Рос и прекъсна мислите ми.
-Какво искаш?
-Добре ли си?
-Ами дам...Поне така мисля.
-Вашите кога се прибират?
-След седмица.Ще се приберат от Барселона и искат да ходим в Италия.
-При вуйчо ти ли?
-Дам.На мен не ми се ходи,но пък така може да се разсея.
-Какво става с Джонатън?-попита ме тихичко.
-Нищо?
-Ами...Бяхте на пикник,вчера е спал у вас,сутринта ти е направил закуска...
-Оооу...Ами всъщност наистина е много мил.А ти от къде знаеш за закуската?
-Той ми писа.Ти имаш ли някакви чувства към него?
-Имам чувства единствено и само към Джейкъб!!! О,Боже....Джейкъб!!!-изкрещях аз.-Погребението!!!

Погледнах часовникът си.Часът беше 15:00.Прибрахме се.Облякох си черна,къса,дантелена рокля.Джонатън облече един стар костюм на татко.
-Много си красива!-каза той докато се приближавах към него,за да му оправя вратовръзката.
-Благодаря ти!-отвърнах аз.
-Искаш ли довечера да излезем само аз и ти?
-На вечеря ли ме каниш?
-Не.Ще бъде "НЕ вечеря",защото ние не сме гаджета и не се харесваме нали?
-Ами...В какъв смисъл не се харесваме?
-Като гаджета?
-Оу...Ами да,съгласна съм.

Той ме прегърна и посочи вратата.
-След Вас,милейди!
-Благодаря Ви,господине!

След часвече бях до майката на Джейкъб.Отчето каза:
-А сега ,за да изкаже своята любов към Джейкъб ,реч ще изнесе госпожица Питърсън.

Всички ръкопляскаха и гледаха към мен.Аз наведох глава и застанах на подиума.Погледнах тялото на Джейкъб и...Заплаках.
-Познавам Джейкъб от много отдавна.Бяхме деца,когато играехме на улицата,пръскахме се с вода или пък играехме на криеница.Той се криеше винаги на едно и също място и когато го намерех,ме целуваше по бузата и се заплюваше.Имаше момент в който не се появи 3 дена,но се оказа,че е болен.Най ме заболя,когато аз бях лудо влюбена в него,а той тръгна с Йоланда.Не му пукаше за мен,а аз плачех всяка вечер,защото не беше мой.Не беше моето момче.Не го целувах и държах за ръка...Болеше,но изживях най-хубавите 3 дни с него.Все едно целият ми живот с него беше в тези 3 дни.Но истината беше,че той беше моят живот и още е.Загубих го,но духом още е с мен.Толкова много го обичам,че искам в момента да съм с него.Да е жив...Да седим у нас и да ми се подиграва,че косата ми не е сресана или,че не
съм си оправила леглото.Той винаги се грижеше за мен,а сега аз ще се грижа за себе си и за спомените ми.Ще ги запазя и ще знам,че ако ми има нещо или просто съм на кеф ще танцувам с теб и ще си говорим.Ти ще ме чуваш,но аз теб не.Просто ми е достатъчно,защото знам,че винаги мога да ти споделя най-големите си тайни! Обичам те Джейкъб!!! ❤❤❤