Аз,той и болката.

Глава 12

След 2 часа се прибрахме.Оставих ключовете си на плота и се качих в стаята си.Проснах се на леглото и заплаках.Днес изпратих най-голямата си любов.Вече никога няма да го видя.Няма да го целувам,да го прегръщам,да си споделям с него...Никога повече няма да видя тези сини прекрасни очи,тези топли розови меки устни.Обичам го! Завинаги ще го обичам.Някой почука на вратата и развали спокойствието ми.
-Да?
-Джонатън е!
-Оу...Ами влез.-казах аз,докато избърсвах сълзите от лицето си.
-Добре ли си?-попита той и седна на края на леглото.
-Не знам.Искам да съм щастлива,защото може би на Джейкъб ще му е по-добре там горе,но съм тъжна,защото го няма.Не е до мен и офф...Просто ми е трудно.Ху...-отговорих му аз като изстрелях всичко наведнъж и не можех да си поема дъх.

Той ми се усмихна и се приближи до мен.Прегърнахме се и той ми се усмихна.Телефонът ми извибрира.Имах съобщение от мама:
"Как си миличка?"
"Става.Вие как сте? Леля?"
"Ние тримата сме добре.Леля ти също!❤"
"Чакай как така трима...та.Бременна ли си,мамо?"
"Изненада!!!❤ Днес разбрах и исках сега да ти кажа."
"Значи ще ставам кака?"
"Дам.Влязла съм във втори месец,а не знаех.Днес просто ме заболя корема и повърнах няколко пъти и отидохме на доктор."
"Не мога да повярвам мамо!!!❤❤❤❤ Обичам те!!!"
"И аз теб съкровище! Виж сега ще се развеселяваш с Бебчо!❤❤❤"
"Ам...Да!"
"Аз те оставям.После може пак да си пишем"
"Да,добре! ❤ Чао!"
"Чао!❤"

Обадих се на Рос и на Сам,за да им кажа,че ще имам братче или сестричка и те се зарадваха мега много.Джонатън си ровеше нещо в телефона,а аз си пеех някакви детски песнички.На вратата се звънна.Слязох да отворя.Бяха Мика и Кристина.Седнахме на дивана.Говорихме си доста дълго време.По едно време видяхме Джонатън да слиза по стълбите.Беше без тениска и просто беше аааа...6 силно изразени плочки.Стегнати гърди и невероятен бицепс.Определено много е работил за такова тяло.
-Аз...Съжалявам,че прекъсвам женското ви парти,но трябва да попитам нещо Виктория.-каза той и се усмихна фалшиво.
-Оффф...Какво искаш?
-Виж... Не съм много добра домакиня и затова как се пуска
тъпата пералня? Не мога!!!
-Защо ти е ?
-Ами да си изпера тениската,а и намерих твои мръсни дрехи и сложих и тях.
-Къде ги намери?
-В стаята ти сигурно?
-Какво си правил в стаята ми глупако?
-Търаех дрехи за пране.
-Просто натисни голямото бяло копче.
-Ама не става!!!
-А пусната ли е в тока?
-Разбира се! Да не съм олигофрен!

Отидох в банята.Взех кабела на пералнята и го вдигнах от земята.
-Очевидно си олигофрен! Искаш да тръгне преди да си я пуснал в контакта!Не си магиосник.
-Ама...
-Нещо друго?
-Ъъъ...Не.

Отидох при момичетата и се усмихнах.Седнах на дивана.Говорихме си поне още 2 часа.
-Искаш ли довечера да отидем на бар?-попита Мика.
-Ами не знам.Може.Крис ще дойдеш ли?-отговорих аз.
-Ем да.Ще питаме и другите и ще се чуем.
-Оки!-казах аз и ги изппратих.

Затворих вратата и си извадих телефона. Качих се в стаята ми и прегледах социалните мрежи...Instagram,Twitter,Facebook,Tumblr,но нищо интересно.Харесваше ми да съм спокойна и да не се притеснявам и ядосвам за тъпи работи.Обичах осъмотението,но някой на име Джонатън го развали като нахлу в стаята ми.