Съквартирант
3:30 през нощта
Гледах червената светлина идваща от алармения ми часовник и се опитвах да поспя още малко преди да трябва да се събудя в Неделя. Беше тежка седмица и знаех, че следващата може само да се влоши.
Докато си лежах в леглото чух врата да се отваря и затваря. Сигурно е Дан, съквартиранта ми. Вероятно е отишъл на кофти парти и се е прибрал рано.
Не мога да заспя. Изречението се повтаряше в ума ми отново и отново. Чух вратата на Дан да се отваря и затваря отново. После отново и отново. Когато височината и честотата на отварянето и затварянето на вратата на Дан се увеличи, търпението ми е изчерпа.
Извиках на Дан
"Спри дявол да го вземе! Опитвам се да спя!"
Прекалено късно. Щом думите напуснаха устата ми си спомних нещо много важно.
Когато вратата ми се отвори си спомних, че съквартиранта ми си тръгна за уикенда.
