Hat man
Нощта беше тъмна. Единствената светлина в малката стая идваше от открехната врата. Стаята беше чиста за малко четиригодишно момче. Нямаше играчки покриващи пода и нямаше дрехи разхвърляни навсякъде.
Малкото момче спеше шумно. Тихо хъркане се чуваше. Ръката му помръдна, но само за момент. Звука на дишането му озвучи тихата стая.
Виждайки детето да спи дълбоко, малкият човек излезе изпод леглото му. Той беше нисък с мустак. Очите му бяха големи, близо до челото му. Нямаше нос, но ушите му допринасяха за това. На главата му стоеше черна шапка. Петнадесет малки, червени карти бяха наредени на панделката около шапката му. Той се изправи, разтегна малкото си тяло и въздишка напусна устните му.
Момчето се раздвижи, но не се събуди. Малкият човек се засмя леко и малко отстъпи от леглото. Огледа стаята, но погледът му намери момчето отново за секунди. Той се усмихна и пръстите му плъзнаха по завивката. Момчето рязко отвори очи и замалко щеше да запищи, ако не беше успокояващия жест на малкия човек.
"З-здравей. Как се к-казваш?" момчето попита малкия странен човек.
Човекът леко се засмя и хвана шапката си "Аз съм Hat Man Уилиамс, но можеш да ме наричаш Hat Man." той спря за секунда, а момчето продължаваше да го гледа учудено. "Не съм те виждал тук преди. Как се казваш, мило момче?"
"Казвам се Джейк. Току що се преместихме."
Hat Man се усмихна зловещо и седна на ъгъла на леглото.
"А, това обяснява защо не съм виждал такива като теб преди." устата му леко потрепна докато говореше.
Джейк седна в леглото си и потърка очи. Светлокафявата му коса стърчеше навсякъде. Той любопитно се приближи до странния човек седящ на леглото му.
"Защо беше под леглото ми?" той попита от любопитство.
Hat Man стана тихо и започна да крачи из стаята. Усмивката стоеше на лицето му, но настроението му се промени. Винаги имаше начин да му повлияят. С невинността си.
"Криех се. Ако родителите ти ме видят няма да ни дадат да сме приятели. Аз наистина те харесвам, Джейк. Не искаш ли да сме приятели?" той се обърна и погледна към невинното лице на Джейк, което изписваше щастие.
"Разбира се, че искам да съм приятел с теб, Hat Man." бузите чу станаха розови, когато се усмихна.
Звук от коридора ги стресна и Hat Man се скри под леглото на Джейк. Отново. Момчето повдигна вежди, объркан, но легна и затвори очи. Майка му погледна в стаята, русата и коса закриваща лицето и като завеса. Доволна от това, че синът и е заспал тя остави вратата малко открехната и се върна в стаята си.
Джейк повдигна глава и прошепна за Hat Man, но той не се показа отново. Поне тази вечер.
Следващата сутрин, след като Джейк се събуди, Hat Man изпълзя изпод леглото му и се усмихна с неговата странна усмивка. Джейк му се усмихна топло.
"Искаш ли да играем на една игра днес, Джейк?" Hat Man попита. Тъмните му очи блестяха, а картите наредени на шапката му отразяваха сутрешната светлина идваща от прозореца.
"Рзбира се, че да!" каза Джейк. Той заподскача развълнуван.
Hat Man се подсмихна. Той облиза сухите си устни. Ще играе игра, о да. Игра, която само той може да победи.
"Да играем на криеница. Ако ти спечелиш ще си тръгна. Ако аз спечеля ще си ми приятел завинаги." той започна да брои.
Джейк се усмихна и избяга от стаята. Родителите му бяха долу и той си спомни за това, което Hat Man каза, че ще стане ако те го видят, за това се скри под мивката в банята.
Hat Man спря да брои и се обърна. Той беше сигурен да провери нявсякъде в стаята преди да излезе в коридора. Той внимателно провери в друга стая. След нея той се отправи към банята. Той се усмихна, знаейки какво следва. Постави малката си ръка на кабинета под мивката и го отвори. Джейк се беше скрил в ъгъла. Времето му свърши.
Hat Man го хвана и го извади от кабинета. Ноктите му бавно се впиха в кожата на момчето и той издърпа гърлото му. Кръв изцапа огледалото и стените и Hat Man я облиза. С език почисти раната на момчето и после отдели кожата от тялото му. Направи я на малка червена карта и я сложи на шапката си. Вече са шестнадесет.
Джейк бил намерен по-късно този ден нез кожа във ваната. Hat Man не бил видян отново на това място.
