I'm in love with the wrong boy

Пролог

*7 години по-рано*

-Мамо, моля те не си тръгвай-молеше я девет годишната и дъщеричка.
-Не скъпа, трябва да си тръгна, не мога да издържам повече тук. Но аз все още те обичам и можеш да идваш при мен когато си поискаш- просълзената жена говореше на малката Роузи.
Тогава тя си спомни как майка й и баща и се караха предната вечер:
--------
-Как можа Робърт? Защо го направи?-майката на Роузи, която се казваше Мелина, вече се бе разплакала.
-Скъпа, съжалявам.. бях пиян , не мислех трезво.-опита да се оправдае съпругът й.
-Всяка вечер ли си пиян? Защо всяка вечер се прибираш късно, миришещ на женски парфюм?
-Скъпа аз.. -но преди да успее да каже нещо бе прекъснат от жена си.
-Писна ми от оправданията ти вече. Не издържам повече. Съжалявам, Роб но не мога да живея повече с теб.
--------
-Но мамо, ще ми липсваш много! -малкото момиченце също се бе разплакало.
-Ти на мен също, скъпа - и Мелина целуна дъщеричката си.

*в наши дни*

-Роузии - провикна се Саманта, втората майка на Роузи. - Роузии. Колко време трябва да чакам, за да дойдеш?
-Тук съм Саманта -изпувтя младото момиче.
-Трябва да изпереш и да почистиш стаите ни и стълбището.
-Добре, Саманта - извъртях очи.
Момичето обмисляше как да се измъкне от този ад, когато..

^Пиша история за пръв път и се надявам да ви хареса^