Аз,той и болката.

Глава 14

Вървяхме бавно.Джонатън спря.Хвана ръката ми и ме погледна.
-За какво мислиш?-попита той.
-Ам...За много неща.
-За много неща или за Джейкъб?
-Чувствам се сама Джонатън! Не мога да ти опиша колко много ме боли.Ти ми стана близък,но Джейкъб беше най-красивото и прекрасно нещо в живота ми.Обичах го!
-Обичаш го!
-Ам дам.Нали каза,че си загубил приятелката си? Ти по същия начин ли се чувстваше?
-Дам.Но с течение на вреюнието се оправих.Срещнах едно момиче обаче,което промени живота ми.Спрях да мисля за Клара,защото боли.Много боли!
-Кое е това момиче?
-Това си ти Виктория!
-Аз?
-Да точно ти! Защото живееш след най-тежката загуба.Защото се усмихваш макар да ти се плаче.Защото ти си си ти,а не си като онези кучки,които търсят утешението в целувките на друг.

Усмихнах се.Забих поглед в земаята и тръгнахме.Джонатън все още държеше ръката ми.Вече стигнахме бара,а там стояха Мика,Джеймс и Кристина и изглеждаха нервни.
-Хей гайз!-казах аз и се усмихнах.
-Гайз? Гайз? Ок!
-Мика какво има?
-Какво има? Оговорката ни беше за 22:00.Сега е 22:49! Какво правихте до сега заБога?
-Хапнахме и просто вървяхме бавно.
-Оффф...Добре.Да влизаме,че вече ми се пие.

Влязохме вътре.Имаше малко хора.Всички танцуваха,а някой момчета забиваха момичетата по бара.С Крис отидохме до тоалетните,защото искаше да се преоблече.Когато го направи излязохме и отидохме до бара.Джонатън ме погледна и се усмихна.Мика явно танцуваше,защото не беше при нас.Седяхме дълго време.Погледнах часа.Бе едва 23:30.Исках да се прибирам,защото миризмата на алкохоли цигари не ми понасяше.Просто бутнах Джонтън по ръката.Той ме погледна.Показах му с жест,че искам да тръгвам и той стана.Взе си суитшърта и излязохме.Пред бара видях доста позната фигура.
-РОС!!!-изкрещях аз.
-Виктория? Какво правиш тук?
-Дойдохме за малко,но сега си тръгваме.Ами ти?
-Дойдох да пийна малко.Онази кучка ми изневери.
-Сам?
-Да.Толкова е подла и гадна...Даже не и стана гадно като ми каза,че се е чукала с Джеймс.
-Аммм...Джеймс?От нашата компания?
-Да.Точно така.
-Ясно.Е...Ние ще тръгваме.Дано се оправиш!
-Благодаря! Оуу...И последен въпрос.Все още ли не ходите?
-Да! Защо?
-Ами не знам.Постоянно сте заедно.Мислех си...
-Виж,обичам само Джейкъб.Не знам дали след това което преживях ще съм щастлива отново.
-Радвай се на живота Виктория!

Усмихнах му се и тръганхме.Вече бяхме пред къщата.Търсех ключовете,когато Джонатън ме потупа по рамото.Когато се обърнах той посочи небето.
-Вики виж! Падаща звезда! Пожелай си нещо.
-Амм готово.

След около 3 минути мълчание и гледане в звездите,Джонатън ми се усмихна и ме целуна.
-Е сбъдна ли се?
-Ами не знам.Все още не!
-Оу...Ъм..Намери ли ключовете?
-Да.

Влязохме в къщата.Чух шум от горния етаж.В първия момент се оплаших,но после видях куфара на мама.
-Мамо?!
-Миличка!!!!

Родителите ми ми липсваха много.Прегърнахме се и се запознаха с Джонатън.Разказах им за всичко,а Джонатън добавяше някои случки.Накрая решихме да си лягаме.Нашите поканиха Джонатън да живее при нас,защото е напуснал квартирата си. Той спеше в стаята ми.Качихме се горе.Влязох в банята.Облакох си пижамата на мечета и си легнах.Джонатън правеше нещо на телефона си,а аз отново гледах стари снимки.
-Ей,мечо?-каза Джонатън,а аз се засмях.
-Какво? И защо ме нарече мечо?
-Ами имаш мега яка пижама.Виж...Харесвам те и не знам дали много си личи,но...Би ли тръгнала с мен?
-Ами...Да!
-Ъм...Може би ще си намеря друга...Ъъъъъ какво?
-Да!
-Наистина.
Да! Ще се радвам,но да знаеш,че ще ми е много тъжно понякога,заради Джейкъб!
-Да спокойно!

Той ме целуна и след това двамата се свихме на леглото.Прегърна ме.Неусетно съм заспала.❤