What Is Love (ЕХО)

Новото момче

От името на Памела:
Беше обикновен петък в училище, докато господинът не каза:
- Ученици, приветствайте новия ни ученик Чаньол!- възторжено обяви учителят ни по химия-Той идва чак от Корея, но както виждате говори и нашия език. И така... Кой иска да седне до него?
Аз си драсках нещо в тетрадката и изведнъж Ан ме избута от чина. Седяхме заедно до преди няколко секунди. Докато стоях на земята, събирайки моливите си, видях краката на новия пред мен.
- Добре ли си? Дай да ти помогна.- чу се дълбокият му глас и протегна ръка.
- Ъъ.. Благодаря!
Подадох ръката си и той ме дръпна нагоре. След малко бях на крака и побързах да седна от страната на прозореца. За моя изненада Чаньол седна до мен! Такова момче да седне до мен! Уоу! Ан издаде някакъв звук и аз я погледнах. Тя ми намигна и отново сведе глава за да продължи писането си с някакво момче Джимин. Тогава разбрах че го е направила нарочно за да му привлека вниманието.
- Е? Как се казваш?- прошепна той
- Памела, но накратко Пам... Вече разбрах, че се казваш Чаньол...
Погледнах го в очите и направо потънах в тях. Бяха тъмни и дълбоки, но някак си толкова невинни... Направо исках да го целуна, но рязко си обърнах главата към чина за да го избегна.
- Да, но можеш да ме наричаш Чани.- каза и се усмихна
Супер! Точно това се чудех и той ми каза без да го питам.
Замълчахме. Аз продължих да си рисувам в тетрадката, но с ъгълчето на окото си видях че гледа ту мен, ту рисунката. Тя всъщност беше черешово дърво и празен път който се губи в тъмнината и небе със множество звезди.
- Прекрасна е.
- Мерси. Но май нещо й липсва.. не знам какво.
- Може би живот.- отвърна леко въпросително той
- Какво имаш предвид?
- Ами хора.... Можеш да нарусуваш двама влюбени, ако това ще запълни липсващото...
- Шшшшт! Спрете да говорите!- изсъска господина гледайки към нас двамата.
Когато дойде междучасието, както винаги, излязохме с Лизи, Ан и Бети в коридора. Докато те си говореха нещо, аз си мислех за Чани и се взирах в пода. В един момент се усмихнах и май се изчервих. Погледнах напред и усъзнах, че Ан, Лизи и Бети ме гледат.
- Мда, даа... Значи се влюби- каза Бети и въздъхна
- Много съм яка! Видя ли какво направих за теб, а? Хаха- каза Ан хилейки се.
- Естествено! Хахах- изсмях се аз.
Погледнах към класната стая и видях Чани да се запознава с момчетата. Някой от тях, не видях кой, го потупа по рамото и той кимна, и прехапа устни. Тогава погледите ни се срещнаха и той ми се усмихна отново. Аз му отвърнах горе-долу със същото- получило се е нещо криво между усмивка и позата на устата след повръщане... Както и да е, пак се изчервих и забих поглед в земята. Наистина беше сладък. И се различаваше от другите, но не само защото е кореец, а имаше нещо прекалено умиляващо в лицето му, като бебе.. Но много ме изнената с този дълбок глас... Хареса ми!
Започна следващият час... Нищо особено, освен сладура който седеше до мен! О, мамка му! Чувствах се толкова безмълвна и в същото време перверзна като седях до него! Въпреки бебешкото си лице, тялото му не е такова- има широки рамене, слаб е и е висок. Перфектно! От време на време ме поглеждаше, а аз него също. Отново ми се прииска да го целуна, но просто нямаше как, при никакви обстоятелства, и то в часа и предвид, че преди малко се запознахме.
Отново настъпи междучасие и се събрахме около чина на Дейв. И Чаньол дойде. Изненадващо! Тогава Дейв каза:
- Айде да играем на предизвикателства! И Чаньол ще играе! Той е пич и сега ще е част от нашата компания (която включваше нас четирите, Дейв, Кам, Джо и вече новото попълнение)
Като чух това много се зарадвах, но се стърпях да не се хиля много, много. Придърпахме още няколко столчета около същия чин и седнахме.
- Дообре. Аз предизвиквам! Започваме от тук, натам- обяви Кам и посочи Джо.
Предизвика няколко човека с обичайните предизвикателства и най-накрая стигна до мен.
- Ъъъ... Паам...направи целувка на стена със...... Ами айде с Чаньол.
В този момент сърцето ми се разтуптя. Притеснявах се да не го олигавя докато го целувам и разни неща от този сорт, но просто станах. Чани също стана. Аз го прегърнах, той ми хвана краката и ме вдигна. Дори не беше нужна стена. Приближихме се един към друг и се целунахме. Целувката продължи по-дълго отколкото просто едно докосване на устните и толкос. И двамата я удължихме... Незнайно защо... Аз се наслаждавах, за него не знам. После се отръпнахме бавно един от друг и ме пусна нежно на земята. И двамата седнахме. Той се беше усмихнал...както и аз. Бети и Лизи се хилеха тихичко и ме гледаха, а Ан ме зяпаше с повдигната вежда и первезна усмивка. Искаше ми се пак да ме предизвикат с него!
След моя ред, дойде този на Чани. Предизвикаха го Лизи да седне в него и да го целуне. Изпълниха го и аз ги гледах с ревност, но гледах много да не си личи. Слава Богу на Лизи й беше все тая.
Кам допредизвика останалите и дойде време за час.
След училище се прибрах вкъщи. Мама я нямаше и бях сама. Много обичам така и да правя каквото искам у нас, но реших първо да си науча, за да имам повече време да правя нещо друго. Не можах много да се концентрирам. Само си мислех за деня в училище. Като си написах домашните, си поцъках на телефона. Писах си с Бети, Ан и Лизи в "Кучките😂😂😂"(нашата група)
Бети: Целува ли се добре, а?
Аз: Абсолютно! Много е сладък!! Ааааа💋💋💋
Лизи:😂😂😂😂
Ан: Аз съм виновна за всичко, нямаше да стане ако не бях аз😏😏😂😂
Аз: 😂😂😂😂😂
Лизи: 👍🏻👍🏻😂😂😂😂😂
Писахме си така до единайдет часá. До тогава вече мама се беше прибрала и предпочетох да си легна, и да им пиша в леглото. По едно време ме заболяха очите от светлината на телефона и спрях да пиша...
Наместих се поза за спане. Единствено си мислех за Чани.
Хеей! Надявам се да ви е харесало, утре ще постна следващата част. Love U ^.^