What Is Love (ЕХО)

Съжалявам, не съм готова..

Побързах да отключа и влязохме. Започнах да развеждам Чан.
      - Та такам.. Това е хола... Кухнята...- показвах му аз.
    След малко дойде ред на моята стая.
      -Ето го и моето царство!- казах възторжено аз.
      -Леле колко сладка стаичка си имаш!-ощипа ми бузките той- Харесва ми мокета...- каза той обаче аз тръгнах да падам, защото края на мокета все още не беше захванат с лайсна за пода и се спънах. Той ме хвана през кръста и не успях да падна...
       - За втори път днес!- каза той с усмивка и ме изправи- Знаеш ли... Не видяхме падащи звезди, но и без тях вече ми се сбъдна желанието..
      Неутрален
   Чан наклони глава и затвори очи. Пам направи същото. Целунаха се и после отново задълбочиха целувката. Вече така и така бяха преминали незакрепената част на мокета, затова влязоха в самата стая без да се спъват повече. Той я притисна в гърдероба и продължи да я целува страстно. Тръгна надолу към врата, а тя изстена тихо.
      - Чан...- тя каза, но той я прекъсна с целувка.После отново продължи с врата. Отиваше все по-надолу. На нея и беше приятно, но не й се виждаше правилно толкова бързо да се случват нещата. Чан леко повдигна тениската й, но Пам му хвана ръцете и го спря.
     От името на Пам:
     -Виж.. Наистина те харесвам, но всичко това ми се струва малко.. Неудачно.. Съжалявам! Не съм готова..- наведох глава и се засрамих, сигурно съм изглеждала като някаква глупачка.
     -Оо.. Съжалявам! Аз.. Не знаех извинявай ако съм те притиснал и...
     -Няма за какво да се извиняваш.- прекъснах го аз и продължавах да гледам надолу. Той повдигна брадичката ми, сложи един кичур зад ухото ми и ме целуна нежно. След малко се отдели.
     - Ами.. Тогава искаш ли да гледаме филм?- каза той и се усмихна.
     - Добре!- казах и аз със усмивка. Неговата накара и мен да се усмихна.
     Отидохме в хола. Чани включи телевизора и пусна НВО. Даваха някаква комедия. А аз отидох за пуканки. След малко дойдох с пълна купа. Седнах, взех едно одеало, и ни завих. Сгуших се в него и се загледахме във филма, ядейки пуканки. Неусетно сме заспали.
    *НА СУТРИНТА*
  Събудих се в прегръдките на Чани. Измъкнах се внимателно, за да не го събудя и отидох в кухнята да направя палачинки.
     От името на Чан:
  Отворих очи и се огледах очудено, не разбрах къде се намирам, но после се сетих, че съм в апартамента на Пам. Протегнах се с прозявка и станах. Видях, че тя е в кухнята и се промъкнах на пръсти до нея.
      -Па!- стреснах я в гръб и започнах да се хиля.
      -Аа! Пак ли?!- обърна се разко и приклекна. Започна да ме удря по рамото.
      -Оу! Оу! Добре, извинявай!- молех за милостиня, като продължих да се смея.
      -Сега ще ми се реваншираш като ми помогнеш за палачинките!- каза тя с доволна усмивка на лицето и се обърна.- Вземи две яйца от хладилника....
    И така направихме палачинките и седнахме да ядем.
    - Между другото... Хайде да се разберем за корейския.
    - Ами добре.. Май няма да стане в училище, затова..ако искаш да идвам у вас след училище?- предложи тя.
    - Окей! Супер, разбрахме се!- обявих аз и продължихме да ядем.

      Хеей! Извинете, частта е малко скучна, следващите глави може да са ви по-интересни. Благодаря на тези, които четат и ще четат. Love you!💕