Вече беше станало 11 вечерта. Либи се съгласи да остане при мен, за да не съм сама, за което ѝ бях благодарна.
Тъкмо когато решихме да си лягаме, Бруклин се прибра. Беше задъхан и когато влезе сваляше маската си. С Либи го погледнахме и аз не знаех какво да кажа, а тя също мълчеше.
- Какво? - погледна ни объркано и в същото време раздразнено.
Продължавахме да мълчим и да го гледаме. Той се ядоса още повече и изпъвка, качвайки се в стаята ни. С Либи стояхме на дивана и, като че ли не можехме да се съвземем от видяното. Някаква част от мен все още имаше надежда, че това от кадрите не е бил той, но вече е доказано, че е той. Сведох поглед към краката си.
- Ще ида да говоря с него. - каза тихо Либи и стана от дивана.
- Не, недей. Той не знае, че знаеш за него. Моля те, недей, той ще ми направи нещо, ако разбере, че съм ти казала. - изправих се бързо от дивана и застанах на пътя ѝ.
Само от мисълта от това, което можеше да ми направи,започнаха да ми се насълзяват очите.
- Аз ще говоря с него. - избърсах си сълзите и тръгнах нагоре.
- Внимавай, моля те, сега е ядосан.
Поех си въздух, сякаш щеше да ми е последен и се качих бавно по стъпалата. Отворих бавно вратата и с малки крачки се приближих към него, и седнах внимателно. Той лежеше на леглото и си гледаше в телефона. Не знаех как да започна.
- Брук..? - погледнах го притеснено.
Вдигна погледа си към мен. Тук вече потънах. Определено не знаех как да продължа, нямах никакви думи. Не му казах нищо повече, защото не можех.
- Ще ми кажеш или ще мълчиш? - присви вежди, гледайки ме.
- Какво си направил? - тези думи се изстреляха от устата ми.
- Нищо. - поклати глава.
Изглеждаше и звучеше убедително, но не му вярвах.
- Тогава какво планираш да направиш?
- Не ти е в работата. - отмести погледа си от мен.
- Брук, всичко това засяга и мен, не забравяй, че живея с теб и където си ти, там съм и аз. И аз влизам в цялата тази история. - сведох поглед, защото усещах как щях да се разплача.
- Точно сега не съм те намесил в нищо, така че няма нищо да ти се случи, ако не се замесиш сама, както направи първия път, не се притеснявай.
