Under your control

~Деветнадесета глава~

В мислите на Хари:

Беше 00:08 и Памела отдавна спеше.Пери,Зейн и Нейт бяха в стаята си.Другите все още не се бяха прибрали,а аз гледах спящото момиче.Бе облечена в една от моите блузи,дългите и тъмни коси се разпиляваха,а под намачканата завивката бе скрит големия и корем.(На снимката я има как спи ;3)Още малко.Още малко и щях да стана баща.Беше 2ри октомври, а термина и беше на 1ви ноември.Също така наближаваше и рождения и ден.Месеца след раждането щеше да мине бързо.Следваха Коледа,Нова Година.Месец след тях и рождения ми ден.Всичко става толкова бързо.Сякаш вчера Памела ми каза че е бременна.Толкова бързо се изнизаха първите 8 месеца.Оставаше и деветия финален.
Чух тропане на долния етаж.Станах и завих Памела по хубаво.Слязох надолу по стълбите и завих покрай банкетната зала навлизайки в западното крило на имението.Слязох на първия етаж и в голямото антре заварих всички без Луи и Роуз, които сигурно се намираха в къщата за гости,която едно време е била гараж за файтони.
Имението беше красиво,просторно и много много старо.Градините бяха големи и красиви,дори със Зейн бяхме предвидили площ за детска площадка с пясъчник.Освен мен и Памела,само Пери,Зейн,Нейт,Джема и Найл бяха в източното крило.Затова и беше толкова тихо винаги.Разбира се щом Нейт не плачеше или Памела не мрънкаше,че я боли кръста.

-Хари.-чух името си.

Обърнах се и видях сестра ми.

-Памела спи ли?-попита ме тя.

-Заспа отдавна.-отговорих.

-Ще се оправя за лягане и ще постоя при нея,ако нямаш против?

-Разбира се че нямам,хубаво е да има някой при нея.-казах.

Тя се усмихна,целуна бузата ми и тръгна нагоре по стълбите.Запътих се към кухнята която бе отделена с плот от трапезарията и с овална дупка в стената от всекидневната.Видях всички насядали по столовете и плота.

-Татко-казах и се приближих до него.Щом ме погледна продължих-искам да направя стаята на бебето.Проблема е обаче ,че Памела не иска да знае какво ще е.А ако направя розова стая и излезе момченце?-казах и се засмях.

-Аз мога да помогна.-каза Рене.-с майка ти ще попитаме доктор Тейлър.Не вярвам да ни откаже.

Усмихнах се широко.

-Кога ще разберете??-попитах развълнуван.