Глава 5

469 37 0
                                    

(Brooke's POV)

Макар и да не исках да ходя на това откриване се съгласих с Келси. Трябва да продължа живота си и да забравя миналто. Сега седя пред огледалото и оглеждам тоалета си за последен път. Харесва ми, харесвам се такава. Да не се страхувам от нищо и да съм уверена в себе си.

-Уоу. Когато ти казах за клуба, не мислех, че няма да е добре да отида с теб.

-Защо?- Попитах я объркано и започнах да се оглеждам около себе си. А тя започна да се смее.

-Ох, глупаче. Прекалено си хубава и се страхувам, че цялото внимание ще е върху теб, а наистина много време избирах роклята си и не искам тя да остане незабеляза.- Скръсти ръце пред гърдите си Келси.

-Сигурна съм, че всички ще те забележат, с толкова много паети просто няма как.- Подръпнах една от паетите на роклята й.- Но нали, няма да се бавим много там? Имам предвид, че не искам по средата да ме зарежеш и аз да не знам какво да правя и после да се налага да те търся и ...

-Ей, ей по-бавно говори, за да съм сигурна че си поемаш въздух.- Прекъсна ме тя и не ме остави да довърша.- Хайде сега, време е за купон.

(Harry's POV)

-Джема защо се бавиш толкова много? Преди десет минути каза, че ще си готова след пет.- Провикнах се от долния етаж на апартамента, докато чаках сестра ми да се приготви.

-Да си момиче не е толкова лесно, Хари.- Отвърна ми тя и не можах да сдържа смеха си, когато я видях да слиза по стълбите с наполовина облеченото си яке, клатушкайки се на токовете си.- Не се смей Стайлс.

-Просто не мога да се спра.- Повдигнах ръце в оправдание.

След 15 минутно спорене кой ще кара, най-накрая се качихме в колата и естествено аз бях зад кормилото. А Джема нацупено стоеше на седалката до мен със скръстени ръце.

-Хей, Джем стига си се сърдила. Обещавам другия път ти ще караш.- Сложих една ръка на сърцето си в опит да и покажа, че не се шегувах с нея.- А и аз го правя за твое добро, нямаше да ти е лесно да караш с тези пръчки, които наричаш токове- Погледнах към нея, а тя вече се усмихваше. Бях постигнал целта си.

(Brooke's POV)

Мястото беше огромно. Навсякъде имаше хора и затова не можех да го огледам добре, но си личеше, че беше обзаведено с много вкус. В едната страна имаше сцена, около нея бяха наредени маси и дивани. Имаше и други зали, вероятно за ВИП гостите.

Game Of Words || H.S.Where stories live. Discover now