Здравейте! Реших да посветя тази част на Ан и Джимин, надявам се да ви хареса!💖😜
От името на Ан:
„Ъхх... Вече е два часа сутринта и не мога да заспя... Ще пиша на Джимин, нали и той е нощна птица.."- мислех си докато се въртях в леглото.
Взех телефона, влязох в месинджър и писах на Джиминчо(хехе^^)Аз: Хей! Спиш ли?^^
*След няколко минутки*
Джимин: Хеей Ан! И ти ли не можеш да заспиш?
Аз: Мхм.. За това реших да ти пиша.. Какво правиш?
Джимин: Лежа си.. В момента тъм с пълен енергия!
Ан: Да и аз!!
Джимин: Ами... Искаш ли да дойда до вас и да отидем в онази дискотека, дето ти разказвах..
Аз: Ами да! Защо не?
Джимин: Супер! Оправи се и аз ще дойда след около 20 минути.
Аз: Ок. До после:*
Джимин: До после€:Станах от леглото и отидох до гардероба тихо, за да не събудя някого. Взех някакво черно кожено яке, сива тениска и дънки. Сложих малко аксесоари и грим... Все пак отивахме на дискотека, не мога да се появя като картоф! Сресах си косата и зачаках, седнала на леглото.
След около десет минути Джимин ми писа, че е пред къщи. Наложи се да изляза през прозореца, за да не шумя. Добре че има стълби, прикрепени към стената, иначе не знам как щях да сляза. Джимин си чакаше най-спокойно, седейки пред стълбите. Вече бях към края обаче не уцелих едното стъпало с крак. Джимин реагира бързо и ме хвана.
- Хъх.. Ъмм.. Непохватница съм..- казах нервно и се изчервих. Боже! Това въобще не е в мой стил. Защо усещах нещо като гъдел в стомаха си?!
- Добре моя малка непохватнице, да тръгваме!- каза и ме пусна внимателно на земята. Стана ми приятно, че ме нарече "моя" и "малка". Хихи^^
Той ме хвана за ръката и започна леко да тича, но после забави и ходехме нормално.
- Къде е тая дискотека? Попитах след 5-минутно ходене.
- Близо е, споко!
- Добре..
Скоро стигнахме. Влязохме през някакъв заден вход, на който нямаше охрана, нито опашка. Екстра! Вътре имаше много хора и музиката бучеше. Не знам.. В този момент ми харесваше там, защото бях с Джимин може би, но попринцип не ходя на такива места.
- Ще отида за безалкохолни. Знам, че не пиеш...
- Не, не!- прекъснах го- Днес ще пия заради теб!
- Виж, не искам да си навредиш! По-добре недей да...
- Хей, не съм бебе! Ще правя каквото си искам!!- завъртях се рязко и тръгнях нанякъде сред тълпата.
- Ан! Ан..!- чуваше се гласа на Джимин, но не му обръщах внимание. Поразходих се сред танцуващата тълпа и след малко пак излязох на бара, но на другия край където не беше "майка ми".
- Една чаша уиски моля.- казах на бармана и му дадох нужните пари. Даде ми я и я изпих на екс. Ужас! Този гаден вкус! Защо я изпих на екс? Та тя беше голяма, а аз не пия алкохол въобще! Но не! Ще изпия още напук на Джимин! Не съм бебе, я!
- Още..мм.. Две, моля- барманът ме погледна с повдигнати вежди- Да, чу ме! Ето ти парите!- плъзнах банкнотата по плота към него.
- Ее.. Добре тогава...-повдигна рамене и сипа в две чаши.
Този път не ги изпих на екс, а малко по- бавно. Оох.. Завъртя ми се свят!
YOU ARE READING
What Is Love (ЕХО)
RomanceГерои: -Памела: среден ръст, дълга светло кестенява коса, зелени очи. - Чаньол(ЕХО)(вече знаете как изглежда): висок, романтичен, забавен, позитивен, новото момче в училище. - Ан: една от най-добрите приятелки на Пам, среден ръст, тъмна, не чак то...