What Is Love (ЕХО)

Тайното излизане (част 2)

      - Още..мм.. Две, моля- барманът ме погледна с повдигнати вежди- Да, чу ме! Ето ти парите!- плъзнах банкнотата по плота към него.
      - Ее.. Добре тогава!- повдигна рамене и сипа в две чаши.
       Този път не ги изпих на екс, а малко по- бавно. Оох.. Завъртя ми се свят.
      - Ей, коте! Защо си сама тук? Да не би да си търсиш някого?- чух мъжки глас зад мен и се обърнах. Видях някакъв мъж, който май беше пиян.
      - Виж, имам си приятел, не ме...*хлъц*..закачай..- казах му хълцайки. Ужас! Вече залитах. Тръгнах да го заобикалям, но той ме хвана за китката.
      - Да, ама той не е тук сега! Я ела!- завлече ме в тоалетните и докато ме дърпаше за ръката, а аз се опитвах да се измъкна от хватката му, гривната ми се скъса и падна.
     - Остави ме на мира! Помощ!!- започнах да викам, но от силната музика нищо не се чуваше. Опитах се да го ритна, обаче той сякаш е от камък и нещо не усети! Wtf?!
     - Спокойноо! Ще бъде забавноо! - погледна ме и каза с мазната си, отвратителна усмивка. Иуу!! Къде е Джимин сега?
      Няпознатият извратеняк ме бутна на сапарето и ми хвана ръцете, да не мога да мърдам. Издрах си гърлото от пищене. Дърпах се и като видях, че не мога да се измъкна започнах да рева, а този педал продължаваше да ме съблича. На всичкото отгоре ми се виеше свят от уискито и половината ми мозък беше адекватен, а другата половина-не.
        От името на Джимин:
   Тя се обърна и се запъти към тълпата. Ходеше бързо, а също имаше много хора и я изгубих. Продължих да я търся, но не я намирах. След дълго обикаляне видях, че пътят към тоалетната беше изчистен (т.е нямаше хора) и когато прожектора го освети, блесна една гривна, която си седеше на пода. Вдигнах я и като я видях очите ми се разшириха. Това беше гривната на Ан! Пъхнах я бързо в джоба си и хукнах към тоалетната. Като влязох видях някакъв мъж да съблича моята Ан, а на нея и текат сълзи от очите, които и без това бяха полу затворени. Така се разгневих, когато видях това! Свих ръцете си в юмруци и му ударих един в гнусната физиономия. Той падна на земята и започна да му тече кръв от носа. Пипна си лицето и като видя че има кръв по пръстите си, се изправи и ме прасна. Блъснах се в стената и си ударих главата. Последното нещо, което чух беше как Ан крещи името ми.
     От името на автора:
  Мъжът погледна доволно поваленият Джимин и отново се обърна към безпомощното момиче. Приближи се към нея и продължи да я съблича грубо.
      - Моля те остави ме! Моля..- викаше през сълзи тя.
      След малко Джимин отново се освести, разклати глава и се изправи.
      - Остави я бе, идиот!!- изкрещя той на изнасилвача и го ритна в слабините. Онзи се превиваше от болка на земята, а спаситялят на Ан продължаваше да го рита гневно навсякъде. Най-сетне го остави и се обърна към Ан, която лежеше със затворени очи на сапарето, полусъблечена. Той й облече тениската и якето и я взе в ръцете си. По най-бързия начин излезе от дискотеката и се запъти към къщата си. Краката му вече бяха окапали, когато пристигна. Постави я нежно на дивана в хола и я зави. Не го интересуваше дали ще събуди някого или не, само искаше да се погрижи за безценната си Ан.
       От името на Джимин:
   „Но какво да правя сега?!... О! Сетих се!" Мислех си, след което изтичах до кухнята да направя кафе. Върнах се и внимателно го излях в устата й. Излях и малко вода. Гледах я в очакване. Тя се разкашля и аз я изправих да седне.
     - Ан! Ан, добре ли си?- попитах разтревижено.
     Като спря да кашля, се огледа.
    - Какво стана? Къде съм? Джимин!- питаше сънено, но като ме видя извика името ми и ме прегърна силно. Седнах до нея.
     - Спокойно... Аз сум тук.. Спи сега, утре ще говорим.- тя само кимна и отново затвори очи. Висях над нея известно време, хванал я за ръката, но неусетно и аз съм заспал.
       На сутринта:
И двамата се събудихме горе долу по едно и също време. Намерих се в седнало положение, а Ан беше легнала. Разтърках очи и видях, че майка ми, баща ми и сетра ми седят пред нас и ни гледат със скръстени ръце.