Две личности, едно тяло.

Начало.

Сега ще ви разкажа история.
История с много романтика, много чувства, много драми, много страх.
История, за момиче, което се разделя на две части, бори се с тях, живее с тях, докато не умре с тях.
Една история, заради която можеш да пролееш сълзи, да се засмееш или да усетиш това, което изпитват героите.

Историята започва в новия 21-ви век, в едно малко непознато градче, където живее момиче на име Анабел.
Всеки, който обича страшни филми, ще се сети за този филм "Анабел" ала нашето момиче не е кукла, нито пък е страшна и иска да убива.
Ана мрази хората. Мрази начина, по който се държат. Мрази ги, защото не вярва на никого и защото не я приемат.
В този век, всичко се променя.
Смартфони, компютри, нищожно образование, безпаричие, агресия между обществото и прочие. Всичко това е неприятна гледка и Анабел го осъзнаваше.
Тя не е по тези технологии макар да има смартфон, лаптоп и почти всичко нужно за един тийнейджър.
Липсваше й само приятел. Поради различието й от обществото няма приятели. А как й се искаше да има поне един.
Не е богаташко момиче, но не е и бедно. Живее в апартамент, достатъчно голям за семейството си. Има по-голям брат Кристофър. За съжаление двамата живеят само с майка си. Баща им ги изостави и не дава пукната пара за тях. Тъжно.
Но на тях вече не им пука толкова. Все пак Анабел вече е почти на 17, а Кристофър е на 18.
Те не се разбират добре, поради факта, че се дразнят взаимно.
Стига толкова описания. Започвам с историята.
И така, един ден Анабел пишеше в дневника си тъй спокойно. Беше ден събота, а тя нямаше с кого да излиза, затова беше сама в апартамента. На вратата се звънна. Момичето бавно се довлече до вратата и отвори.
- Здрасти, брат ти тук ли е? - на врата беше застанало едно момиче с кифленски дрехи и малко прекалила с грима.
- Не, въз от тук. - отговори безразлично Ана и затръшна вратата под носа на кифлата. - Защо изобщо се занимава с такива момичета. - въздъхна.
Направи две, три крачки и телефона й звънна.
- Да?
- Сис, майка другата седмица щеше да ходи в Италия за 7-8 дена нали?
- Оф да, Крис. Кво си намислил, бръмбар такъв?
- Абе ти почакай да се прибера и ще ти покажа кой е бръмбар. И не се тревожи, ще се забавляваме другата седмица.
- Оставаш си бръмбар независимо от това дали ще ме хапеш, стискаш или гъделичкаш. И не ми казвай, че ще 'дигаш купон?
- Трай си пред майка. - засмя се той силно и затвори.
- Ох пак ли - брат й е като казан с неприятности. Но за сметка на това, беше умен. Много умен при това.
Не че тя самата не беше, но просто не беше толкова "палава" колкото него.
Слад няколко часа брат й се прибра.
- На кого ще викаш ти бръмбар бе, мишок. - поредната битка. Той я грабна и я метна на леглото. Започна да я гъделичка. Ана не е от много усмихващия се тип, но в такива моменти е невъзможно да не се засмееш.
- Престани, плужек. - избута му главата. Но той продължи. - Стигаа! - изрита го между краката и той се сви.
- Точно в мандарините - изквича. Горкият, много го заболя, но според Ана си го задлужи.
- Мандарините, после банана. - Пошегува се и той се отдръпна.
- Аа не, банана ми трябва, иначе как ще си доставям удоволствие с мацките?
- Ти си типична мъжка курва.
- А ти няма ли да си дадеш девствеността вече?
- Млъквай, кретен. - озъби се.
- Иначе? - усмихна се дяволито и мина покрай нея, като я стисна силно за задника.
- По дяволите, Кристофър, аз съм ти сестра! - изквича Ана и го подгони.
- Еее кажи ми нещо ново. - засмя се пак и побегна. В този момент се прибра майка им. Погледна ги ококорено.
- Какво става тук? - попита учудено.
- Крис ме вбесява.
- Нищо ново, майко.
Майката се изкикоти и остави чантите с покупки.
- Анабел, нося продукти. Направи вечерята. - нареди й тя и Ана за съжаление се подчини. Всеки ден от 6 години насам, Анабел правеше закуската, обяда и вечерята. Сякаш тя беше майка и домакиня.
Майка им не беше от типа лигава майка. Тя караше децата си сами да се възпитават и учат, докато тя ... тя ходи на работа или екскурзии без собствените си деца.
Те са свикнали с това.
И така уикенда мина.
*5:30 сутринта.*
Анабел си проготви кафе и запали цигара. Сега нейната личност е тиха, спокойна и мила.
Споменах ли, че има две личности?
Да, едната й личност е тиха, мила, обичлива, спокойна и добра, докато другата... агресивна, безразлична към всички и непоносима. Тези две лица на Анабел са два полюса.
Добре, че поне можеше да си владее емоциите.
*звънец*
Уморена съм
помисли си тя.
Как искам просто да се прибера и да почета книга или...
- Анабел кви ги вършиш? Мани тея слушалки. - чу се гласа на Тери. Всеки клас си има кифла, център на вниманието. Е, тя всеки ден тормози горката Анабел. 3 пъти е предизвиквала нейната агресия и си е патила от Тери.
- Защо? - попита спокойно Ана.
- Дразниш ме, махни ги. - изквича гадно и й дръпна слушалките. Анабел се почувства зле. Изпита гняв и нейната втора, агресивна, личност се появи. Моментално Тери беше притисната в стената с очи като на изплашен заек.
- Не ме докосвай, ясно ли се изразих?- очите на Анабел бяха злокобни, плашещо черни и различни. Веднага пусна Тери и си взе чантата, тръгвайки към вкъщи.
Тежък живот изживява Анабел, но историята не е толкова кратка. Ще видим какво предстои, какво ще случи и как посоката на живота й ще се промени.