Пристигнахме в клуба с черния Range Rover на Дани. Обожавах тази кола! Взе си я скоро по мое желание, макар че сега не се оплаква от нея. Все още нямаше никой в клуба. Отидох да поздравя управителката, която ми беше приятелка, а Дани седна на масата. Отидох на бара и попитах бармана къде е тя, а той само ми посочи една врата в дъното на клуба. Аз отидох, отворих я и видях Мери. Беше с обикновенна черна дълка до земята рокля, която беше съчетала с прекрасно прасковено жакетче и обувки с платформа в същия цвят. Гримът й беше семпъл. Винаги знаеше как да се облича. Имаше тяло като моето. Кестенява къдрава коса до кръста и синьо-зелени очи. Сега косата й беше изправена и беше още по-дълга. Изглеждаше прекрасно. Щом ме видя стана и дойде до мен, за да ме прегърне.
-Съни! Честит рожден ден, миличка! Пожелавам ти всичко най-хубаво, много сбъднати мечти и гаджето да те слуша много. Вече трябва да ме запознаеш с него.-каза тя, прекръщайки ме. След това отиде и взе един плик за писма и огромен букет рози. Бяха за мен. Боже обичах я. Тя беше на 25, но се познаваме още от деца. Никога не сме губили връзка. Тя ми беше като по-голяма сестра.
-Ооо Мери...нямаше нужда. И да трябва да те запозная. Той е тук.-казах с радост. Хванах я за ръка и отидохме до масата.
-Дани, това е Мери. Тя ми е като сестра и клуба е нейн.-той се изправи и я поздрави.-Може ли ключовете от колата, за да оставя букета?
-Да, бебче!-каза и ми подаде ключовете. Отидох, оставих букета и плика в багажника, заключих и се върнах при тях. Мери отиде в офиса си, а ние с Дани си поръчахме по една кола и зачакахме гостите. Един по един започнаха да идват. Всичко вървеше добре, докато не започнах да се напивам. След това нищо не помня.
Събудих се в леглото на Дани. Той спеше до мен и ме гушкаше. Беше толкова сладък. Няколко кичура бяха паднали върху лицето му и явно сънуваше нещо, защото говореше нещо неразбираемо. Засмях се, но главата много бе заболя и изохках. Беше доста силничко, защото Дани се събуди.
-Ей, добре ли си?-попита загрижено той.
-Да. Само дето главата малко ме боли.
-Малко?! Хаха. Няма как да е малко. Гладна ли си?
-Ей!-казах и го пернах леко. Той стоеше неподвижно известно време.
-А да, ох!-каза подигравателно.
-Хаха. Забавен си.-казах съркастично.
-Да, знам. Е?
-Какво?
-Гладна ли си?
-Не.
-Добре тогава стой тук, а аз ще ти дам нещо за глава.
-Добре.-съгласих се. Не, че имах голям избор. Дани се върна след известно време и ми даде хапчето. Изпих го и после пак заспах.
Събудих се към 6 вечерта. Дани го нямаше, но поне главата не ме болеше. Станах, измих се и слязох в кухнята. Умирах от глад. Направих си спагети и седнах да ям. Звъннах на Дани, за да видя къде е.
-Ало?-чух гласа на Дани.
-Къде си?-попитах най-спокойно.
-Излязох с момчетата. До десет минути ще съм в нас. Обещавам!
-Няма нужда да бързаш. Спокойно.
-Не, не. Идвам си.
-Окей.-казах и затворих телефона. Вечерях, почистих си и седнах да гледам телевизия. След малко Дани се прибра, но беше със слънчеви очила. Останах доста изненадана като го видях с тях.
