Medical Reasons/ Докторът казва...

Малка изненада

Уил..

Две седмици минаха от разгрома над Гея, и изчезването на Лио. Никой не смята, че е мъртъв, а бункер номер девет се превърна в работилница. Нико ми каза, че ще остане в лагера. Още не се е възстановил напълно, но обикаля навсякъде.

-Хей, имаш ли работа?

-Нико! Пак ли, не ме слушаш какво ти казвам. Моля те, внимавай повече! Само ходиш насам-натам, трябва да си почиваш!

-Уил, знаеш, че не мога да стоя на едно място. Хиперактивен съм, като всички вас, освен ако смяташ, че не съм равностоен на останалите!-обърна се и тръгна.

Винаги прави така, принизява се и се затваря в себе си. Вбесява ме, но го обичам!!! Влюбен съм в него, в сина на отвъдното. Нямам намерение да слушам как го прави постоянно, да казва че е по-различен от всички. Само защото е син на Хадес!!! Това не го прави такъв, какъвто е сега, той сам определя това което е, онова което обичам...
Наближаваше седем вечерта, а смяната ми свърши. Отидох до номер седем, за да се оправя, и реших да мина през хижата на Нико. Почуках, но не ми отвори и открехнах вратата. Беше тъмно като в рог, и едва след минута успях бегло да различа силуета му. Нико спеше на леглото си, беше свалил блузата си и лежеше по гръб с ръце под главата. Изкушаваше ме да го докосна, но не можех да се поддам. Побъркваше ме, с държанието си, с физиономийте си, с всичко. Бях спечелил доверието му и не можех да си позволя го изгубя!
Отидох до него и побутнах ръката му, но дори не помръдна. Направих го още два пъти без резултат. Изглеждаше толкова сладко, когато спи... Наведох се над него и го целунах по бузата, после още веднъж. Стори ми се, че той отвори очи, но беше късно. Не можех да се сдържа! Целунах го отново, и този път беше по устните. Той ме бутна и избърса устата си. Аз паднах на леглото, до него.

-Какви ги вършиш?-извика.

-Ами, дойдох да те извикам за вечеря, но ти беше заспал и трябваше да те събудя.

-И това ли е начина да ме събудиш?! Можеше просто да ме бутнеш да ме повикаш, не беше нужно да ме целуваш! Сега ме остави.

Тръгнах да ставам, да го оставя, но той не ме пусна. Дори ме прегърна. Отново бе затворил очи, но беше обърнат към мен.

-Ама какво ти става?-извиках.-Първо ме отблъскваш, казваш ми да те оставя, и когато го правя не ме пускаш! Знаеш ли изобщо какво искаш?!!!

-Тихоо!-изръмжа стряскайки ме.-Тази вечер ще спиш при мен!!!

Опитах се да го бутна, за да ме пусне, но той стегна прегръдката си още повече. Застанах с гръб към него, чувствах се странно, бях се изчервил. Представях си това от много време, но сега се случваше. Нико свали блузата ми, дръпна ме, залепвайки ме до себе си. Сърцето ми тупкаше като откачено. Чудех се дали той го усеща.

-И двете бият лудо, и моето и твоето. Чуваш ги, нали?-каза след малко.

Измънках нещо като "Да", дали имаше способността да чете мисли?! Реших да не го питам, искаше почивка. Беше ми приятно да усещам допира на кожата му, ръцете му. Наместих се, отпуснах се в прегръдката му и заспах.

Малко полубогове в живота ми :). Фенка съм си на яой и това е. Имам и друга история, к-поп, може да я видите в профила ми. Надявам се да ви хареса.